Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 3881/01. 06. 2015 г., постановено по гр. д.№ 1534/2014 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд. Решението на съда по същото въззивно дело, с което съдът се е произнесъл по поправка на явна фактическа грешка в частта за присъдените разноски, е обжалвано с касационна жалба от ищцата по делото М. Г. К..

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, съдът е приел за основателни предявените от ищцата искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е отменил решението на районния съд, постановено в обратен смисъл и е постановил ново, с което е уважил предявените искове.

Съдът е приел за безспорна фактическата обстановка по делото, а именно, че по силата на трудов договор № 34/30. 09. 2008 г., страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявала длъжността „експерт маркетинг. Прието е, че ищцата е била в отпуск поради бременност за периода от 28. 12. 2009 г. до 11. 02. 2010 г., като е била в отпуск поради раждане на дете в периода 05. 02. 2010 г. до 19. 03. 2010 г., а за периода от 19. 03. 2010 г. до 12. 05. 2010 г. е ползвала отпуск за гледане на дете. С предизвестие, с изх. № 81/01. 07. 2011 г., ответното дружество е уведомило ищцата, че след изтичане на тримесечен срок, трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като не е било спорно по делото, че с процесната заповед изх. № 82 от 01. 07. 2011 г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 01. 10. 2011 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В заповедта е посочено, че причините за прекратяване на трудовото правоотношение са „във връзка с промяна на изискванията за притежаване на необходимото образование за длъжността „експерт маркетинг - от „висше образование, степен „бакалавър на „висше икономическо образование, степен магистър, специалност „маркетинг. Съдът е приел, че от представените длъжностни характеристики, утвърдени на 03. 09. 2008 г. и на 08. 06. 2011 г. - за длъжността на „експерт маркетинг в първата длъжностна характеристика (в сила към момента на сключване на трудовия договор между страните по делото) е въведено изискване за образование за тази длъжност „висше образование, степен бакалавър, а в утвърдената на 08. 06. 2011 г. длъжностна характеристика изискването за образование е „висше икономическо образование, степен магистър, специалност „маркетинг. Съдът е приел за установено по делото, че втората длъжностна характеристика е връчена на ищцата заедно с предизвестието за прекратяване на договора.

От правна страна, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Прието е, че разликата между уредените в закона две възможности следва от съдържанието на самите текстове - в първия случай, трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността, което дава право на работодателя да го прекрати, а втората хипотеза визира настъпване на промяна в изискванията след сключване на трудовия договор. И двете хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността - образование и квалификация, в т. ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и др. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъотвествие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие. В случая, съдът е приел, че към момента на сключване на трудовия договор от 30. 09. 2008 г. ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация необходими за длъжността, на която е назначена. Поради това, въззивният съд е приел, че договора на ищцата не може да се прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради промени в изискванията, настъпили след заемане на длъжността, тъй като това основание, както се посочи и по – горе е различно – по чл. 328, т. 11 КТ. Въззивният съд е приел, че изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлява основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради което извършеното на основание чл. 328, т. 6 КТ уволнение е незаконно. От друга страна въззивният съд е приел, че тъй като ищцата се позовава на злоупотреба с право в тежест на ответника е било да установи безспорно, че е упражнил добросъвестно правото си да промени изискванията за необходимата специалност за заемане на длъжността, а не го е направил само с оглед прекратяване договора на ищцата. По делото не са ангажирани такива доказателства. И съдът е приел, че прекратявайки договора й по чл. 328, т. 6 КТ, работодателят е избягнал императивното изискване на закона при основанието по чл. 328, т. 11 КТ, приложимо в случая по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, да поиска предварителното разрешение за прекратяването на договора от инспекцията по труда, заобикаляйки закона. Направен е извод, че по този начин е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност при осъществяване на трудовите права – работодателят, чрез законово допустими средства (промяна на изискванията за заемане на длъжността) е постигнал прекратяване на трудовия договор с един конкретен служител - ищцата.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, свързан с тежестта от доказването на злоупотребата с право, като въззивният съд е приел в мотивите си към съдебното решение, че в тежест на работодателя е да представи доказателства, от които да е видно, че е упражнил добросъвестно правата си при прекратяването на трудовото правоотношение, като в тази връзка касаторът – ответник по делото сочи противоречие със задължителна съдебна практика – решение № 232/13. 06. 2011 г. по гр. д.№ 781/2010 г. на ІV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действувал добросъвестно при прекратяването на трудовото правоотношение, като оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Предвид изложеното, по така поставения правен въпрос е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.

В изложението на касационните основания към касационната жалба на ищцата се сочат правни въпроси, свързани със възможността да се присъдят на ответника по делото съдебни разноски, при положение, че въззивната инстанция е уважила в по-голяма част предявените искове от ищцата, възможността въззивната инстанция да се произнася по направено пред първата инстанция искане за присъждане на разноски от ищцата по делото, при положение, че приема за основателни предявените искове. Тези правни въпроси не са били предмет на обсъждане и произнасяне по тях от страна на въззивния съд с решението за поправка на явна фактическа грешка, а са предмет на произнасяне от въззивния съд с решението по делото, което е поправено с обжалваното решение. В основното решение по делото, съдът се е произнесъл по тези правни въпроси, като е допуснал фактическа грешка, която е поправил с обжалваното решение за поправка на явна фактическа грешка, като доколкото решението /основно/ не е обжалвано от този касатор, то и не са налице касационни основания за допустимост на касационното обжалване на решението за поправка на явна фактическа грешка, доколкото по поставените правни въпроси съдът не е формирал правни извод. Правните изводи относно поставените правни въпроси се съдържат в решението по спора, което не е обжалвано от касатора – ищец. За пълнота, следва да се отбележи, че с оглед допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на ответника по спора, касационният съд ще се произнесе и по разноските, сторени от страните, като резултат от проверката на касационната инстанция.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК, на касатора [фирма] следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 195, 60 лева.

Водим от горното, състава на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] против решение № 3881/01. 06. 2015 г., постановено по гр. д.№ 1534/2014 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19. 10. 2015 г., за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по гр. д.№ 1534/2014 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд, по касационната жалба на М. Г. К..

Указва на [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 195, 60 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.