Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба на И. Х. К., Ц. Г. К., К. Ц. К. и Д. К. Б., заедно представлявани от пълномощника им адв. И. С., срещу решение № 260000 от 17. 01. 2021 г. по в. гр. дело № 931/2019 г. на Софийски окръжен съд.

Касаторите не са доволни от частта на въззивното решение, с която като се потвърждава решението от 16. 09. 2019 г. по гр. д. № 761/2015 г. на Самоковския районен съд, същите са осъдени да заплатят солидарно на „Йоти“ ООД сумата 32 814, 13 лв. за виновно причинена щета, представляваща обезщетение за съпричинена от тях липса на гориво бензин А-95 в периода от 01. 08. 2011 г. до 15. 08. 2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска и мораторна лихва за забава върху главницата за периода 19. 08. 2012 г. – 19. 08. 2015 в размер на 10 029, 02 лв., по предявените срещу тях искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 208, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

За да постанови този резултат състав на окръжния съд е приел, че всички жалбоподатели са имали качеството отчетник, придобиването на което не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Качеството отчетник може да възникне освен това и въз основа на възлагане на работа, свързана с пазене и отчитане на чуждо имущество, без да е издаден нарочен писмен акт.

От фактическа страна е прието за установено, че в процесния период на ответницата И. К. са били възложени функциите на управител на търговския комплекс и бензиностанцията, чиито задължения са били: да заявява, приема, съхранява, продава и отчита на „ШЕЛ“ автомобилно гориво и др. материали; да стопанисва и поддържа обекта и да опазва от повреди и посегателства сградите, резервоарите и съоръженията, горивата и др. поверени материали. Ответникът К. К. през периода 01. 08. 2011 г. – 17. 04. 2012 г. е заемал длъжността „оператор бензин/газ колонка“, а през останалата част от процесния период /24. 04. 2012 г. – 15. 08. 2012 г./ е заемал длъжността „мияч превозни средства“, но реално е продължил да изпълнява възложените му на първата длъжност отчетнически функции, който извод съдът обосновава със събраните свидетелски показания и подадения от самия него отговор по чл. 176 от ГПК. Ответниците Д. Б. и Ц. К. също са изпълнявали отчетнически функции на длъжността „обслужващ бензиностанция“, включваща като задължение: да продават/наливат гориво в МПС; да контролират запасите и да изготвят отчети за продаденото гориво и др. Прието е за установено също така, че на същите е било възложено ежедневно при приключване/започване на смяна да отчитат показанията на механичните броячи на колонките и да ги вписват в специална тетрадка, което несъмнено сочи на осъществявани от тях отчетнически функции. Обстоятелството, че ответниците реално са изпълнявали тези функции на датите, когато са установени липсите, се потвърждава и от приложените таблици към заключенията на вещите лица по приетите експертизи /единична и тройна съдебно-счетоводна експертизи/, в които поименно са посочени лицата, работили по график на съответните дати.

Съгласно мотивите към обжалваното решение, безспорно се доказва и наличието на липси на гориво през процесния период, през който са установени 50 дати, на които при сравняване на данните от продажбата на горива от бензиноколонките в обекта /механичните броячи/ с показанията на нивомерната система има големи количества липси на базов безоловен бензин А-95Н, като общото количество липсващ бензин за периода е 13 447, 90 литра на обща стойност 32 814, 31 лева. Относно размера и стойността на липсите съдът е кредитирал заключението на тройната експертиза по съображения, че в нея са приспаднати от размера на вредата реализираните излишъци през този период, както и установено като откраднато на 15. 08. 2012 г. гориво, а освен това правилно липсите са остойностени по усреднена цена на придобиване на горивото, а не по продажна цена. Приспаднат е и нормативно установеният размер естествени фири при преливане на гориво.

При така изведените констатации съдебният състав е достигнал до извод за установеност на предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за установените липси, настъпили по време на изпълняване на трудовите им функции, доколкото законоустановената презумпция за тяхната вина не е оборена.

Касаторите поддържат наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК изтъкват основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а освен това са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.

От ответника по касационната жалба „Йоти“ ООД е постъпил писмен отговор чрез адв. Г. В., в който се поддържа отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., намира следното:

Първият формулиран въпрос касае задължението на въззивния съд в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поставя се с оглед оплакването за необсъждане на доводите за наличие на противоречия в свидетелските показания, необоснованост на експертизата, неправилно отчитане на продаденото количество гориво по нивомерната система, както и съпричиняване на липсите и от други лица, които не са страни по делото.. В случая в мотивите съдът е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, съобразно вътрешното си убеждение, като изведените въз основа на тях правни изводи са ясно и разбираемо обективирани в съответствие с възприетите разрешения в практиката на ВКС относно приложението на относимите правни норми. С това е изпълнено задължението на съда да изложи кратки и ясни мотиви, които да обективират вътрешното му убеждение по отношение на установените фактически обстоятелства, както и изведените въз основа на тях правни изводи да са формулирани по разбираем, логичен и последователен начин.При това положение задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13. 07. 1953 год. и т. 1, т. 2 на ТР № 1 от 09. 12. 2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС се явяват изпълнени и няма основание за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. Изведените в тази връзка аргументи на касаторите за обратното обективират оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Следващият от повдигнатите въпроси, отнасящ се до процесуалните задължения на въззивната инстанция при преквалифициране на спорното право, е неотносимо поставен, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи по предмета на спора. Поставянето на въпроса е мотивирано с убеждението на касаторите за неправилност на дадената правна квалификация още от първоинстанционния съд, възприета напълно и във въззивното производство, поради поддържаната от защитата теза, че на управителя К. следва да се търси отговорност не в качеството на отчетник, а на лице, упражняващо непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции. Контролните функции и отчетническите функции действително подлежат на отграничаване при търсенене на отговорност за липси, критерият е разяснен в практиката на ВКС, включително с решение № 152/2015г по гр. д №6083/2014г на ВКС,решение № 15/2020г по гр. д №2098/2019г на ІІІ г. о на ВКС и др.,изтъкнати от защитата. Отликата е в зависимост от връчените ценности, за които липса е установена, както е съобразено и в конкретния случай. Решение №176/2015г по гр. д №359/2015г на Трето г. о се изтъква неотносимо, в него се отграничават квалификациите по чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ за да се изтъкне, че неотграничаването им не води до недопустимост на решението. По съществото си изложеният аргумент на касаторите представлява довод за неправилност, чиято обоснованост не може да бъде проверявана в хода на производството по чл. 288 ГПК.

Формулираните под т. 3 от изложението въпроси също представляват такива по същество на спора, а именно: налице ли са всички материално правни предпоставки, които пораждат отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ спрямо всички ответници по иска и които имат различни трудови функции – всички ли са МОЛ;налице ли е действителна липса с неустановен произход, на материални ценности в ищцовото дружество;ако всички са МОЛ, с какви действия и неизпълнение на задълженията им са съпричинили липсите; събраните по делото доказателства водят ли до правния извод, че неизпълнението е виновно.На тези въпроси въззивният съд е дал отговор при изясняване на фактическата обстановка, която е обусловила и правните изводи по основанието за отговорност за ответниците при условията на солидарност. Съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,за да удовлетворява изискванията за общо основание, поставеният въпрос трябва да е правен, а не фактически и да е изведен от решаващите изводи на въззивният съд, както и да е обусловил изхода на делото.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, които подлежат на проверка едва след допускане на касационното обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество в производството по чл. 290 ГПК. Не се обосновава противоречие по конкретен правен въпрос, предвид изтъкнатото в решение № 448/2010г и решение №252/2011г на Четвърто г. о на ВКС и др. решения, сочени като установена практика на ВКС в същия раздел на изложението.Отговорът на правен въпрос в реш. № 252/2011г по гр. д № 1531/2009г ІV г. о предвид обстоятелствата изтъкнати в него, няма да обуслови друг извод по отношение на отчетническата отговорност на касаторите.

При обосновката на последния от повдигнатите въпроси касаторите игнорират установените по делото факти и обстоятелства като считат, че са подведени под отговорност за нанесена на работодателя щета, която обаче не се изразява в липси, а има установен произход. Поставят въпрос дали отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ намира приложение в хипотезата на извършена кражба, установена с влязла в сила присъда. Противоречие по този въпрос с трайно установената съдебна практика също не е налице. При постановяване на съдебното решение от въззивния съд изрично е отчетено горецитираното обстоятелство, като отговоността за щетата от установената кражба е отграничена и изключена за ответниците - жалбоподатели. Съобразена е приетата тройна съдебно-техническа експертиза, като откраднатото количество гориво в обем 25, 8 литра е приспаднато от общо претендирания размер на вредата и за него не е ангажирана отчетническата отговорност на ответниците. Поради това въпросът няма обуславящо значение за изводите на съда по решението и за изхода на спора в обжалваната от касаторите част,

При тези съображения се налага извод за необоснованост на релевираните предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като не е отговорено на общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК при формулиране на въпросите.

С определение № 50004от 09. 02. 2023 г. към настоящето дело е присъединено ч. гр. д. № 2341/2022 г. по описа на III г. о, образувано по частна жалба на касаторите срещу определение № 260032 от 08. 03. 2022 г. на Софийския окръжен съд, с което се допълва постановеното от него решение в частта за разноските и ответниците са осъдени да заплатят на „Йоти“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 2 231 лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.

В частната жалба се поддържа становище за неправилност и необоснованост на горепосоченото определение с довода за прекомерност на присъденото възнаграждение, което считат, че не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема, извършени процесуални действия от пълномощника на ищеца.

Настоящият съдебен състав, при преценка на основателността на постъпилата частна жалба, намира следното:

С определението от 08. 03. 2022 г. Софийският окръжен съд, след като е констатирал, че е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските в постановеното по делото решение, е приел за основателна подадената от „Йоти“ ООД молба по чл. 248 ГПК за неговото допълване.

Действителното заплащане на договореното за въззивната инстанция възнаграждение в размер на 2 500 лв. се установява посредством представения на л. 216 от делото договор за правна защита и съдействие от 27. 09. 2021 г. В него е отразено предаването на сумата в брой, по отношение на което обстоятелство представеният документ има значението на разписка.

Доводите за прекомерност на така договореното възнаграждение не могат да бъдат споделени. Както е посочил въззивният съд, заплатената сума от 2 500 лв. не надвишава значимо минимално дължимата /1 970 лв./ съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при установения материален интерес от 48 000 лв. Предвидените в Наредбата суми поставят само минимален праг на възнагражденията съобразно различни критерии, като за страните не съществува пречка да договорят по-високи по размер възнаграждения. Прекомерност е налице тогава, когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото /т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая такова несъответствие не се констатира. Касае се за обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, насочени срещу четири различни лица – бивши служители на ищеца. В хода на производството са събрани множество писмени доказателства, изслушвани са свидетели, както и две съдебно-технически експертизи. С оглед на това делото се характеризира с достатъчна фактическа и правна сложност, обосноваваща определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, над определения минимум

Поради съвпадане на изводите за неоснователност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, постъпилата частна жалба следва да се остави без уважение.

По същите съображения в полза на ответника по касация следва да се присъдят в пълен размер и поисканите разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 2 500 лв., заплатени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18. 05. 2022 г.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260000 от 17. 01. 2021 г. по в. гр. дело № 931/2019 г. на Софийски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260032 от 08. 03. 2022 г. по в. гр. дело № 931/2019 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА И. Х. К. с ЕГН [ЕГН], Ц. Г. К. с ЕГН [ЕГН], К. Ц. К. с ЕГН [ЕГН] и Д. К. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Йоти“ ООД с ЕИК 130167383сумата от общо 2 500 лв. разноски пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.