Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 7038/2021

Производството е пореданачл. 160, ал. 7 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. О., подадена чрез адв. П. против решение № 871 от 15.02.2021 г. постановено по адм. дело № 6043 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 777 от 12.05.2020 г., в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ №Р-22221119005413-091-001/19.02.2020 г., като е определено следното задължение: за данъчен период 2016 г., по ЗДДФЛ в размер на 9541.62 лв., определил данък в размер на 9041.62 лв., ведно със съответните лихви за забава“. С решение №3619/04.06.2021 г. за поправка на явна фактическа грешка диспозитива на оспореното решение е изменен по следния начин: „отхвърля жалбата на В. О. срещу решение № 777 от 12.05.2020 г., в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ №Р-22221119005413-091-001/19.02.2020 г., като е определено следното задължение: за данъчен период 2016 г., от данък в размер на 9 541.62 лв. определил данък в размер на 9 041.62 лв., ведно със законната лихва – 2 489.16 лв. до датата на издаване на РА“.

Със същото решение В. О., е осъдена да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при НАП, сумата от 782 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Според касатора неправилно съдът приел, че получените от ревизираното лице суми от Е. А. и Е. П., по представените договори за дарение са облагаем доход по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, защото липсват представени доказателства за наличието на каквито и да било родствени връзки между ревизираното лице и двамата дарители.

Твърди, че по делото са представени и приети като неоспорени пиписмени доказателства за получаване на дарение на парични средства договори и разписки и получените суми не следва да се облагат с данък върху доходите по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. В случая предаването на дарените суми се установява от представените разписки.

Излага съображения, че в договорите за дарение е налице ясно изразена воля за дарение, а според разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ придобитотопо дарение не се смята за облагаем доход. Иска решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. оспорва касационната жалба. Моли за постановяване на решение, с което да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба. Решението на АССГ е обосновано и не са налице изложените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Претендира присъждан на юрисконсултско възнаграждение в размер на 782 лв., съобразно представен списък.

Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението на първоинстаннционният съд е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизвостсевните правила и в съответствие с приложимите материално правни норми. Предлага да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, която неблагоприято е засегната от съдебния акт, в законовия срок по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-22221119005413-091-001 от 19.02.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изменен с решение № 777 от 12.05.2020 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП - София, с който на ревизираното лице е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (при данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ) за данъчния период 2016 г. в размер на 9 041.62 лв. и е начислена законна лихва.

По делото е установено, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., В. О. е пенсионер, с пенсия до м.06.2016г., в размер на 165.31 лв. от м.07.2016 г. в размер на 169.45 лв. За същия период лицето не е работило по трудови и извънтрудови правоотношения. Не е спорно, че през ревизирания период В. О. е или е била титуляр на банкови сметки, открити в „У. Б. АД, Банка ДСК АД, като е установено, че началните салда по двете банкови сметки към 01.01.2016 г. са в размер на 0.00 лв., а крайните салда към 31.12.2016 г. са в общ размер на 50 043.41 лв. Органите по приходите са изследвали получените от жалбоподателката доходи имущественото й състояние и направените от нея разходи. За проверявания период е извършена покупка на апартамент с Нотариален акт № 129/03.06.2016 г.

Закупеният апартамент е в гр.София, ж. к. „Красна поляна“ с площ 88.26 кв. м., имотна партида 242680 за сумата от 21 500 евро или 42 050.35 лв., която сума е преведена по банков път след подписване на нотариалния акт. От банковите сметки на лицето е установено, че сумата необходима за покупката на апартамента е внесена на каса в банката, поради което е прието, че паричните средства са били налични в брой у лицето. От Огнянова е платен данък придобиване на имущество в размер на 1051.30 лв. през 2015г. Установено е, че ревизираното лицето е закупило лек автомобил „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. [рег. номер на МПС] от „Н. К. ООД за сумата от 2 040 лв. с фактура №51 от 17.02.2016г. и същият е продаден на 23.07.2018 г. на Т. Х. за сумата от 1 500 лв. с договор за покупко-продажба на МПС.

За целите на съпоставката на паричния поток са изследвани извършените разходи по години, като са взети предвид всички получени отговори от телефонни компании, както и всички други фактури, съгласно информационния масив на НАП. Установени са били разходи в общ размер на 1059.52 лв. Приходните органи са приели, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2016 г. е било в размер на 5000 лв. При анализа на финансовото и имуществено състояние на ревизираното лице, след направена съпоставка между притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи на лицето е констатирано несъответствие, като е установен недостиг на парични средства за 2016 г. в размер на 90 416.20 лв. и е определен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 9041.62 лв. ведно със съответната лихва.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че определения размер на дължимия данък е в размер на 5508.05 лв., ведно със съответните лихви.

С депозираната жалба до АССГ срещу процесния РА, жалбоподателката е представила за първи път доказателства за сключени четири договора за дарение. Представени са и заверени копия на разписки за предаване на описаните в договорите суми.

Като доказателство за произхода на средствата дарени от Е. А. от жалбоподателката са представени копия на два броя договори за потребителски паричен кредит сключен от Е. А. с „У. Б. ЕАД, съответно за сумите от 1000 лв. и 4000 лв.

Като доказателство за произхода на средствата дарени от Е. П. от жалбоподателката е представено копие от нотариален акт, който е за покупко-продажба на недвижим имот, по който Павлов е продавач и съгласно който е получил продажна цена от 38 900 лв.

За да постанови спорното решение съдът е приел, че органите по приходите правилно са установили, че са налице основанията по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Констатирано е наличие на укрити доходи, както и че направените през данъчния период разходи явно и съществено превишават размера на декларираните/получените средства, което е довело до извод, че извършените разходи са финансирани с парични средства с неустановен произход, които подлежат на облагане. Съдът е обсъдил представените договори за дарение от физическо лице Е. П. през 2015 г., приложените разписки и е приел, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2016 г. е в размер на 27 700 лв. Въпреки това е преценил като неоснователни твърденията на ревизираното лице, че получените суми от Е. А. и Е. П. са с произход дарение и не следва да се облагат като доход.

В решението е посочено, че са приложени разписки установяващи получаването на сумите от Огнянова, но липсват представени доказателства за наличието на каквито и да било родствени връзки между Огнянова и двамата и дарители - Павлов и Атанасова. Съдът е направил извод, че получените средства представляват доход по смисъла на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ и следва да се обложат с данък. Допълнително, за до обоснове своите изводи решаващият състав се е позовал на чл.44, ал.6 от ЗМДТ, съгласно която не се облага имущество придобито по дарение между роднини по права линия и между съпрузи, а посочеите лица не твърдят да имат роднинска връзка. По така изложените съображения съдът е потвърдил РА и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице.

Съгласно чл.218, ал.2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ, като валидно, но частично недопустимо.

С оспорения ревизионен акт № Р-22221119005413-091-001 от 19.02.2020 г. са определени задължения на ревизираното лице в размер на 9 541.62 лв. главница и лихви в размер на 2 716 лв. При административното обжалване с решение №777/12.05.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, размерът на задълженията установени с РА е изменен, като същите са определени в размер на 9 041.62 лв., ведно със съответните лихви.

При обжалването на ревизионния акт, в подадената жалба пред АССГ, както в мотивите, така и във формулирания петитум в края на изложението е посочено, че ревизионният акт се обжалва в частта, с която на В. О. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за „сумата над 5 041.61 лв.”. Фактът, че РА се обжалва частично, е изрично посочено и в проведеното открито съдебно заседание на 30.11.2020 г. в хода по същество на делото, при пледоарията на процесуалния представител на ревизираното лице.

С решението си АССГ, въпреки поправката му, е отхвърлил жалбата за определените задължения по ЗДДФЛ и съответните лихви в пълния размер. АССГ се е произнесъл за пълния размер на задълженията установени с ревизионния акт, включително и в тази част, която не се обжалва. РА по отношение на определените задължения в размер на 5 041 лв. не се обжалва и следователно е влязъл в сила. Това обстоятелство обосновава извод за недопустимост на съдебния акт в посочената част. Обжалваното решението в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.

В останалата част, решението на АССГ е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила.

В мотивите на първоинстанционното решение не са обсъдени всички събрани доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и съотносимост.

Съгласно чл.172а, ал.2 от АПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които излага собствената си преценка да доказателства и обсъжда възраженията и становищата на страните. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството. Следвало е да се изложат мотиви дали средствата дарени от Павлов и Атанасова, са получени като оправдение за превишението на разходите над доказаните приходи на ревизираното лице, а не дали тези суми следва да се облагат с данък по ЗМДТ.

Съдът не е обсъдил и заключението на вещото лице съгласно задължението си по чл.202 ГПК. Не е ясно дали го кредитира или не, тъй като само с едно изречение е споменал изготвената експертиза като е посочил, че …. експерта по делото приема, че така описаните суми са били съхранявани именно там.

Не са анализирани и представените от жалбоподателката в хода на съдебното производство доказателства-договори за дарение и разписки. Въпреки изложените теоретични разсъждения, част от които са неотносими към разглеждания правен спор, съдът не е направил необходимата връзка между установеното по фактите и приложимият материален закон относно установяването на данъчните задължения по ЗДДФЛ.

Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Решението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да провери фактите по делото относно имущественото състояние на ревизираното лице, извършената от органите по приходите съпоставка налични парични средства в началото и в края на ревизираните периоди, на доходите и на разходите и да изложи мотиви установено ли е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и ако установи такова да прецени размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 871/15.02.2021 г., поправено с решение за явна фактическа грешка №3619/04.06.2021 г. постановено по адм. д.№6043 по описа на Административен съд София град за 2020 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. О. за установените задължения с ревизионен акт № Р-22221119005413-091-001 от 19.02.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, изменен с решение №777/12.05.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, за сумата 5 041 лв. и съответните лихви.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 871/15.02.2021 г., поправено с решение за явна фактическа грешка №3619/04.06.2021 г., постановено по адм. д.№6043 по описа а Административен съд София град за 2020 г. в останалата част, относно установените задължения за сумата над 5 041 лв. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. И. п/ Станимира Друмева