О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50098

гр.София, 16. 02. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2980/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 566 от 26. 04. 2022 г. по гр. д.№ 2339/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр. д.№ 3917/ 2020 г. и по този начин Прокуратура на Р. Б /ПРБ/ е осъдена да заплати на И. С. 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдана с присъда по НОХД № 2061/ 2017 г. по описа на СГС, със законната лихва върху тази сума от 11. 06. 2019 г. и разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв претенцията е отхвърлена.

ПРБ не е обжалвала въззивното съдебно решение в частта, в която искът е уважен до размер 5 000 лв, по валидността му няма съмнения, поради което то е влязло в сила в тази част.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 и ал. 2 пр. 3 ГПК, без да обосновава кои въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и в какво се състои „очевидната“ неправилност на решението. Като разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ формулира...