Производството е по реда на Глава десета, Раздел І във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).

Образувано е по жалба от „Райц-2“ ООД със седалище в гр. С., представлявано от управителя Й.Ц, подадена чрез адв. М.С, срещу решение № 667 от 22. 06. 2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК/867/2016 г. С него КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Б. Б. А“ ООД, както и че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на Р.Ц. С жалбата са релевирани доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Като нарушение на административнопроизводствените правила се изтъква неспазването на принципите на истинност, предвидимост и последователност, заложени в чл. 7 и чл. 13 от АПК. Н. К приела, че не са налице действия или бездействия от страна на ответниците, противоречащи на добросъвестната търговска практика. Според жалбоподателя било налице антиконкурентно поведение, състоящо се в създаване на нов търговски субект, който не излизал на свободния пазар, а имал за цел да отнеме клиентите на конкурента. Налице било и увреждане на търговските интереси на „Райц-2“ ООД в очевидна причинно-следствена връзка с поведението на Р.Ц и дружеството й „Б. Б. А“ ООД. Твърди се и несъответствие с целта на ЗЗК, като с обжалвания акт КЗК не само не защитавала конкуренцията, но и стимулирала антиконкурентно недобросъвестно поведение, като в мотивите на оспорения акт изтъквала...