Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Йони 2000“ ЕООД, представлявано от управителя Й.Ц, чрез адв.. Т, срещу Решение № 1273 от 28. 02. 2018 г., постановено от Административен съд – София-град, по адм. дело № 2691 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р – 22002216003361-091-001/01. 12. 2016 г., потвърден с Решение № 218/16. 02. 2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените разноски пред първата инстанция.
Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р – 22002216003361-091-001/01. 12. 2016 г., потвърден с Решение № 218/16. 02. 2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 199, 07 лева по фактури, издадени от „Г. П-01“ ЕООД, „Г. П КО“ ЕООД, „Д. П“ ЕООД/с предишно наименование „У. К БГ“ ЕООД и са определени лихви в размер на 7 475, 48 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.
Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „Г. П-1“ ЕООД, „Г. П КО“ ЕООД и „У. К БГ“ ЕООД с предмет на доставките бензин, дизел и пропан-бутан първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тези фактури не са извършени реални доставки на горива. По отношение на доставчика „Г. П-1“ ЕООД е прието, че няма данни за осъществен реален транспорт на фактурираните количества гориво. Съгласно представените доказателства съдът е установил, че няма данни дружеството, извършило транспорта на горивото да е притежавал посоченото транспортно средство или да е наело същото за доставките. По отношение на доставчика „У. К БГ“ ЕООД е установено, че в хода на административното и на съдебното производство не са представени декларации за съответствие на качеството на горивата, които предоставят възможност да се проследи движението на горивата. По отношение на доставчика „Г. П КО“ ЕООД административният съд е приел, че не са представени акцизни данъчни документи, съдържащи всички задължителни реквизити, и декларации за съответствие.
Относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от „Б. М. Г“ ООД с предмет транспортна услуга първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тази фактура не е извършена реална доставка, тъй като получател по нея е вписано друго лице- „Вай 3“ ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „Г. П-1“ ЕООД. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. Видно от представените товарителници „Ф. К“ АД е вписан като превозвач по процесните три фактури с МПС – влекач „Ман“ с рег. № CA2129AB. Няма представени документи, от които да видно, че превозвачът е собственик или наемател на превозното средство. В дневниците за покупки на „Ф. К“ АД не са включени фактури с предмет наем на транспортно средство, нито фактури за закупуване на гориво. Видно от представените товарителници не са попълнени всички реквизити – адрес на натоварване, изминат пробег, номер и дата на пътен лист и т. н. Фактура №142/16. 08. 2013 г. е издадена преди датата на издаване на документите, свързани с придобиването на горивото.
Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „У. К БГ“ ЕООД. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. Соченият превозвач не е представил доказателства, от които да е видно, че разполага с наети цистерни, ремаркета и влекачи, в подкрепа на декларираното от управителя. Няма договори за наем на такива специализирани транспортни средства и в дневниците за покупки превозвачът не е включвал фактури, касаещи осъществяването на транспорта. Към фактура №16/07. 06. 2013 г. не са представени акцизни данъчни документи, нито декларация за съответствие с изискванията за качество.
Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „Г. П КО“ ЕООД. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. Не са представени акцизни данъчни документи, съдържащи всички задължителни реквизити, и декларации за съответствие с изискванията за качество.
С оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Като вид акцизна стока на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта - бензиностанция, резервоар и пр. Акцизен данъчен документ не е представен.
Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС.
Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС.
Относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от „Б. М. Г“ ООД с предмет транспортна услуга първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тази фактура не е извършена реална доставка. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно.
По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора и като ответник по касация на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП ѝ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1424 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1273/28. 02. 2018г. по адм. дело № 2691/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „Йони 2000“ ЕООД, ЕИК 121891890, със седалище гр. С., ул. "Миджур" №2, да заплати на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, сума в размер на 1 424 лв. (хиляда четиристотин двадесет и четири лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно.