Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Общински приходи“ в направелние „Финансии и стопанска дейност“ в Столична община, гр. С., ул. „Московска“ №33 срещу Решение №1399 от 01. 03. 2016 г., поправено с Решение №5634 от 10. 10. 2017 г., на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7937/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Акт за установяване на задължения по декларация №63 от 23. 03. 2015 г. на орган по приходите в Столична община, в частта, с която на Е.Д, гр. [населено място], [жилищен адрес] са установени за периода 01. 01. 2010 г. – 31. 12. 2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 286, 10 лв. и лихви – 54, 49 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Общински приходи“ в направелние „Финансии и стопанска дейност“ в Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилно съдът приема приложимост в случая на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Не е отчел, че на процесния имот е предоставена само временна закрила. Позовава се на Наредба №5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата, издадена от председателя на Комитета за култура, Държавен вестник, бр. 6 от 19. 01. 1979 г. (Наредба №5 – 1979 г., отм. ), и прави подробен анализ на процедурата по деклариране, одобряване и регистриране на паметниците на културата. Сочи, че за целите на данъчното облагане отбелязването на един имот като паметник на културата става след одобряването му като културна ценност, вписването в съответните регистри и обнародването на това обстоятелство в Държавен вестник.

Аналогичен сочи, че е редът и по Наредба №5 от 14. 05. 1998 г. за обявяване на...