Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.С срещу решение № 5807 от 17. 10. 2017 г. по адм. дело № 2851/2017 г. по описа на Административния съд –София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА №2061208421/07. 03. 2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 1788/06. 10. 2014 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е установен дължим данък по ЗОДФЛ за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд относно началното салдо към 01. 01. 2006 г. и относно движението на паричните суми в паричния поток са неправилни. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е частично основателна.

Делото е за втори път пред ВАС. С решение...