Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 345 от 21. 02. 2018г., постановено по адм. д. № 2426/ 2017г. Административен съд – Варна, е отменил ревизионен акт № Р-03000316007094-091-001/17. 05. 17г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 266/07. 08. 2017г. на директора на дирекция „ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с който на К.К са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ за 2014г. произтичащи от определени данъчни основи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 5130лв. и съответните лихви. С решението съдът е осъдил Дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на К.К сумата от 610лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С.П в качеството му на Директор на дирекция“ОДОП“ –гр. В.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионния акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответната по касационната жалба К.К, оспорва подадената жалба в писмено становище от 04. 06. 2018г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Въррховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима....