Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от „Топ енерджи България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. Б, срещу решение № 282/14. 02. 2018 г. по адм. д. № 1781/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000816005336-091-001/23. 02. 2017 г. на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №141/19. 05. 2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено изцяло включително в частта за разноските, както и да бъде отменен ревизионният акт, иска да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна в писмена защита от гл. юрисконсулт Недялкова моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000816005336-091-001/23. 02. 2017 г. на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №141/19. 05. 2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за 2015г. в размер на 250434, 07 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 22895, 56 лв., както и извършеното прихващане на сумата от 9 767, 35 лв.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията по ЗКПО на ревизираното лице. Страните не спорят по фактическата обстановка. Спорът е изцяло правен - оспорва се придадената на установените факти квалификация, както и направените въз основа на тях правни изводи на ответника.

Въпросът за решаване на настоящия казус е дали предварителният договор от 02. 02. 2015г. изразява реална воля на страните за сключване в бъдеще на окончателен договор или е симулативна сделка, целяща да постигне отклонение от данъчно облагане, респективно – дали търговското дружество основателно и законосъобразно е намалило финансовия си резултат за 2015г. със сумата от 2 500 000, 00 лв., отчетени като неустойка по неизпълнение на предварителен договор с „Вълков 75" ЕООД, водещо до определяне на дължимия корпоративен данък в по-малък размер от реално дължимия.

От доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, както и от тези, събрани в съдебното, административният съд формира вътрешно убеждение за липсата на реална воля у ревизираното лице „Т. Е. Б“ ЕООД и у неговия контрагент „Вълков75" ЕООД да сключат окончателен договор за покупко-продажба на подземния гараж в гр. Д.. В резултат от фактическата установеност, съдът е стигнал до извода, че правилно и законосъобразно органите на приходната администрация са извършили преобразуване на счетоводния финансов резултат за ревизирания отчетен период с процесната сума - увеличение на финансовия резултат при данъчното преобразуване в размер на 2 500 000. 00 лв. и е начислен корпоративен данък в размер на 250 000, 00 лв. Предвид установяване на главното задължение се приема дължимост и на лихви върху същата сума - чл. 175 ДОПК, чл. 9 ЗКПО и чл. 1 ЗЛВДТДПДВ/. Процесният РА е законосъобразен в тази част. Съдът е потвърдил и РА в частта за установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2015г. в размер на 434, 07 лв. по повод на неотчетени лихви в размер на 4 340, 65 /четири хиляди триста и четиридесет/ лв. и 65 ст. върху отпуснатите от ревизираното дружество през 2015г. три заема. Решението е правилно.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗКПО данъчният финансов резултат по сделки, включително и между несвързани лица, може да се определи без да се вземат под внимание тези сделки или някои техни условия, в случай, че сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Това означава, че промяна във финансовия резултат, а оттам - промяна в дължимия корпоративен данък за съответната година е допустима и възможна само ако е налице такова условие по сделка, чието изпълнение или осъществяване да доведе до отклонение от данъчно облагане, каквото се констатира в случая.

От значение за извода за наличие на сделка, водеща до отклонение от данъчно облагане е следното:

На 02. 02. 2015г. е сключен предварителен договор между ревизираното търговско дружество „Т. Е. Б“ ЕООД в качеството продавач и „Вълков75" ЕООД в качеството на купувач с предмет - недвижим имот, представляващ подземен паркинг „ФОНТАНА" находящ се в централната част на гр. Д.. Съгласно чл. 1 на този предварителен договор цената, за която страните са се споразумяли е 2 500 000, 00 /два милиона и петстотин хиляди/ лв. Съгласно чл. 2. 1 от този предварителен договор, купувачът ще заплати на продавача уговорената продажна цена при окончателното изповядване на сделката от нотариус, след което сделката ще се впише в Агенция по вписванията. Съгласно чл. 2. 2. от същия предварителен договор, задължението по чл. 2. 1 е валидно само в случай, че към момента на сключване на окончателния договор за продажба на имота, последният е освободен от вещни тежести, обезпечителни мерки и ипотеки. За удостоверяване на този факт продавачът е задължен да представи удостоверение за липса на вещни тежести по отношение на имота пред нотариуса и купувача, актуално към момента на изповядване на сделката. Съгласно чл. 3 от предварителния договор срокът за изповядване на сделката е 02. 08. 2015 г. Съгласно чл. 10 от същия договор, страните имат право да поискат обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в случай, че не бъде сключен окончателен договор в предвидения срок. В чл. 12 от договора е уговорено също, че при виновно неизпълнение на което и да е задължение на продавача по този договор, последният дължи на купувача, неустойка в размер на уговорената в чл. 1 от същия договор продажна цена, както и всички виновно причинени вреди и загуби - пряка и непосредствена последица от неизпълнението на този договор. В чл. 13 е уговорена същата санкция в случай на виновно неизпълнение от страна на купувача.

Установено е, че с НА №134, Том І, peг. 5723, дело №142 от 13. 10. 2015г. ревизираното дружество е продало същия недвижим имот, за сумата от 2 900 000, 00 /два милиона и деветстотин хиляди/ лв., на купувачът „ЕВРО-ФИНАНСИ“ ЕООД .

Ревизиращият екип е констатирал, че „Т. Е. Б" ЕООД е отчело приход от продажба на подземен паркинг „ФОНТАНА" в размер 2 900 000, 00лв. /два милиона и деветстотин хиляди лв./ и е отписало счетоводната балансова стойност на този актив в размер 259 376, 93лв. както също така е отчело разход за неустойка в размер на 2 500 000, 00лв. поради неосъществена сделка по предварителен договор от 02. 02. 2015г., сключен с „Вълков75" ЕООД.Уено е, че с отчетения разход за неустойка е намален счетоводният финансов резултат за 2015 г. като е дебитирана сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ и кредитирана сметка 691 „Отписани вземания“ със сумата от 2 500 000 /два милиона и петстотин хиляди/ лв.

При анализа на представените от „Вълков 75" ЕООД счетоводни документи е установено, че дружеството е отчело приход от неустойка по предварителен договор с „Т. Е. Б" ЕООД по сч. сметка 792 „Приходи от глоби и неустойки" в кореспонденция със сметка 411 „Клиенти" със сумата от 2 500 000, 00лв., но приходът не е отчетен по сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ за 2015г., поради което не е участвал при формиране на счетоводния финансов резултат за същата година и не е платен дължим корпоративен данък.

Ревизиращите са извършили съпоставка на условията, при които са сключени предварителните договори за продажба на подземен паркинг „ФОНТАНА“, находящ се в гр. Д., ул. "България", № 14А, сключени с „Вълков 75" ЕООД (02. 02. 2015г.) и с „Евро-Финанси" ЕООД (31. 07. 2015г.), при което е установено, че договорената с "Вълков 75" ЕООД неустойка в размер на договорената продажна цена - 2 500 000. 00 лв. многократно надвишава неустойката, уговорена с „Евро-Финанси“ ЕООД, при която неизправната страна-купувач губи първоначално внесената сума - в случая 500 000. 00 лв., а неизправната страна-продавач връща платеното, което в случая съставлява 500 000. 00 лв. При съпоставката ревизиращите са констатирали и това, че по предварителния договор от 02. 02. 2015г., кандидат-купувачът "Вълков 75" ЕООД не е предоставил никакви гаранции за сериозността на намерението си да закупи подземния гараж – не е платен задатък /капаро/, докато при подписване на предварителния договор от 31. 07. 2015г. кандидат-купувачът „Евро-Финанси" ЕООД е направил авансова вноска в размер на 500 000, 00 /петстотин хиляди/ лв.

Органът по приходите е констатирал, че към 31. 12. 2015г. „Т. Е. Б“ ЕООД не е платило договорената неустойка към „Вълков 75" ЕООД по предварителен договор от 02. 02. 2015г., респективно - при съставяне на годишния финансов отчет за 2015г. не е имало яснота ще предприеме ли „Вълков75“ ЕООД в бъдеще действия във връзка с бъдещ иск за плащане на неустойката и, ако предприеме – какви, както и би ли предявил претенция за сключване на окончателен договор, която се погасява по давност с изтичане на петгодишен срок от сключване на предварителния договор.

Установено е също, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02. 02. 2015 г. е сключен между "Т. Е. Б“ ЕООД, представлявано от управителя С.Т, в качеството на продавач, и „Вълков 75" ЕООД, представлявано от управителя В.М, в качеството на купувач, При проверка в Търговския регистър е установено, че към 02. 02. 2015г. управител на „Вълков 75" ЕООД е И.К, а не В.М.П е управител на „Вълков75" ЕООД от 26. 03. 2015г. Това е взето предвид от ответника като още едно, макар и косвено доказателство за това, че представеният предварителен договор е антидатиран и не отразява действителна воля на страните да извършат покупко-продажба на процесния недвижим имот.

Правилен е изводът на органите по приходите и съдът, че са налице обстоятелства по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, Действително с оглед обстоятелствата, установени в хода на ревизията и документацията от преписката, следва че с договора не се е целяло постигане на опредметения резултат – продажба на недвижим имот, представляващ подземен гараж в гр. Д.. В този смисъл са налице търговски и финансови взаимоотношения, с които се е целяло отклоняване от данъчното облагане - РЛ съзнателно е намалило финансовия си резултат с начислените разходи за неустойка по договора, поради което правилно и законосъобразно е решението в частта относно - увеличението на финансовия резултат при данъчното преобразуване в размер на 2 500 000. 00 лв., като е начислен корпоративен данък в размер на 250 000, 00 лв. Предвид установяване на главното задължение се приема дължимост и на лихви върху същата сума - чл. 175 ДОПК, чл. 9 ЗКПО и чл. 1 ЗЛВДТДПДВ/.

Правилно е решението и в частта, досежно увеличението на данъчния резултат с неотчетените лихви в размер на 4 340, 65 /четири хиляди триста и четиридесет/ лв. и 65 ст. върху отпуснатите от ревизираното дружество през 2015г. три заема, както следва:

1/ И.К в размер на 500, 00 /петстотин/ лв. (договор от 23. 11. 2015г.);

2/ на „Т. Т 5“ ЕООД /с представляващ И.К/ в размер на 500 000, 00 лв. (договор от 01. 12. 2015г.) и

3/ на „Е. Ф“ ЕООД в размер на 34 000, 00 лв. (договор от 14. 12. 2015г.).

С оглед на това с РА за „Т. Е. Б“ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2015г. в размер на 434, 07 лв.

Няма спор, че тези заеми са предоставени на посочените заемополучатели. Съгласно договорите, сумите ще бъдат върнати ведно със законната лихва върху цялата сума за срока от получаването й до нейното връщане. Предоставените заеми са осчетоводени по сметка 498 „Други дебитори“, но няма осчетоводени приходи от лихви през 2015г.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 5 263, 30 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282/14. 02. 2018 г. по адм. д. № 1781/2017 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА „Т. Е. Б“ ЕООД, с ЕИК 202864383, със седалище в гр. Д. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП сумата 5 263, 30 /пет хиляди двеста шестдесет и три лв. и 30 ст./лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.