Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 351/04. 05. 2022 г. по касационна жалба на С. С. И., чрез пълномощника му адв. В. Р., е допуснато касационно обжалване на решение № 103/19. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 125/2021 г. на Окръжен съд Смолян, с което като е отменено решение от 15. 02. 2021 г. по гр. д. № 143/2020 г. на Районен съд Мадан, е отхвърлен предявения от касатора срещу „Г. М“ АД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ексцес от трудова злополука, настъпила на 09. 12. 2014 г. в [населено място], участък „К. “, ведно със законната лихва от 03. 04. 2019 г. до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основният довод е, че неправилно въззивния съд е приел, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да бъде установено с решение на ТЕЛК и доколкото такова не е представено, искът се явява неоснователен. Според касатора този извод противоречи на съдебната практика на ВКС, според която наличието на ексцес може да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими от ГПК доказателствени средства, дори и при липса на решение на ТЕЛК.

Насрещната страна - „Г. М“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт А., аргументират становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес от трудова злополука, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал влошаване на здравословното си състояние, вследствие настъпилата трудова злополука с експертно решение на ТЕЛК, в което да констатирано влошаването на здравословното му състояние, а съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5, чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността /обн. ДВ, бр. 47 от 7. 06. 2005 г./, ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудовата злополука. Липсата на такова решение или непредставянето му по делото обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Следва ли влошеното здравословно състояние и причинната връзка с увреждането от трудовата злополука да бъде установено с решение на ТЕЛК“, за да се провери налице ли е противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр. д. № 389/2010 г., гр. д. № 640/2010 г., гр. д. № 668/2010 г. на III г. о. и в решение № 60172/22. 06. 2021 г. по гр. д. № 3604/2020 г. на IV г. о.

В първите три решения, съдът е установявал факта на влошаване на здравословното състояние и причинната му връзка с първоначалното увреждане въз основа на изслушани и приети заключения на съдебно-медицински експертизи. В последното от посочените решения е прието, че наличието на констатирана временна или трайна неработоспособност от компетентните медицински органи не е елемент от фактическия състав, при който възниква вземане за обезщетяване на вреди от ексцес от трудова злополука. Изложени са съображения, че законът не предвижда отклонение от общите правила за доказване на факта на влошаване на здравето, нито е поставил условие за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука установяването на влошаването на здравето от компетентни медицински органи, за разлика от случаите при установяване на ексцес от професионално заболяване, който, също както и самото заболяване, по правило се установява само с решения на компетентни медицински органи. В заключение е даден отговор, че наличието на ексцес може да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими от ГПК доказателствени средства, дори и при липса на решение на ТЕЛК.

Така дадените разрешения в посочената практика на ВКС по отношение отговорността за ексцес /влошаване на здравословното състояние/ при трудова злополука и съответно неговото установяване, се споделя изцяло от настоящия състав, като извън изложените в посочените съдебни актове съображения, следва да се добавят и следните: Според доктрината /М. В., „Имуществена отговорност на работодателя“, С., 2013/ действащото трудово и осигурително право не установява изрична обща уредба на ексцеса /понятие, чието правен смисъл е най-близък до семантичното значение на ексцеса като „превишаване на пределите“/, но съдържа позитивноправни разрешения за неговото признаване. Така например чл. 56, ал. 3 КСО предвижда, че към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, като аналогична разпоредба за трудовата злополука в КСО не се съдържа. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД установява общото правило, според което когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. На основание чл. 212 КТ това правило се прилага субсидиарно за неуредените в КТ въпроси на имуществената отговорност за увреждане от трудова злополука, както и за усложненията и по-късните последици от професионалната болест по смисъла на чл. 56, ал. 3 КСО. Съгласно т. 10 от Постановление № 4 на Пленума на ВС от 30. 10. 1975 г. от принципа за пълното обезщетяване за понесените от непозволеното увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, му се дължи ново обезщетение за самото влошаване. Съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 200 КТ при ексцес от трудова злополука и професионалната болест приема, че при реализиране на имуществената отговорност на работодателя в тези случаи следва да се установи: 1/ усложнено и влошено здравно състояние на работника или служителя, пострадал от трудова злополука или професионална болест, като влошено здравно състояние е налице, както когато е довело до намаляване на работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне на болки и страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна неработоспособност и 2/ причинна връзка между трудовата злополука или професионалната болест и ексцеса.

Установяването на професионалната болест се извършва по реда, установен в чл. 59, чл. 61-63 КСО, Наредба за реда и съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болест и Наредба за медицинската експертиза /обн., ДВ, бр. 51 от 27. 06. 2017 г./. Този ред представлява специално административно производство, което завършва с издаването на решение на ТЕЛК или НЕЛК. От разпоредбата на чл. 56, ал. 3 КСО следва, че установяването на ексцес от професионалната болест, също става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК, който е медицинският орган, компетентен да се произнесе относно влошаване на здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и професионалното заболяване на лицето.

Установяването на трудовата злополука също се извършва по особен ред, установен в чл. 57-60 КСО и издадената на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, който ред предвижда установяване на фактите в самостоятелно административно производство, признаване от осигурителния орган, както и съдебен контрол за неговото законосъобразно прилагане. Както бе посочено по-горе аналогична на нормата на чл. 56, ал. 3 КСО, относно трудовата злополука КСО не съдържа, от което следва извод, че ексцесът при трудова злополука, за разлика от ексцеса при професионално заболяване, може да се доказва както с решение на ТЕЛК, така и с помощта на всички доказателства средства по ГПК. В случаите, при които се претендират вреди от ексцес от трудова злополука, изразяващ се в увеличаване на степента на трайно намалената работоспособност или в намаляване на работоспособността, доказването му ще се установява с решение на ТЕЛК или НЕЛК, тъй като съгласно чл. 72 от Наредба за медицинската експертиза, обн., ДВ, бр. 51 от 27. 06. 2017 г., това са органите, които издават решение за причинна връзка само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения. П. Н е издадена на основание чл. 103, ал. 7 от Закон за здравето и определя принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. Във всички останали случаи, при които влошаването на здравословното състояние от трудова злополука се изразява само в появата на ново страдание или съществено изостряне на старите болки и страдания, което ново състояние, се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, доказването на влошаването на здравословното състояние и причинна му връзка с трудовата злополука, може да се извършва с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

По същество на касационната жалба:

В обжалваното решение на правния въпрос е даден отговор в противоположен смисъл, поради което същото се явява постановено в нарушение на материалния закон. Като е приел, че липсата на решение на ТЕЛК обуславя извод за неоснователност на претенцията на ищеца, въззивният съд е постановил решението си и в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, доколкото не е обсъдил заключението на специалиста-неврохирург, прието пред първата инстанция, изготвено на база представените по делото медицински документи, вкл. и тези, съдържащи се в приложеното към настоящото гр. д. № 27/2016 г. по описа на Районен съд Мадан и личен преглед на ищеца, извършен на 17. 02. 2020 г. Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действие, настоящата инстанция следва да реши спора по същество.

С влязло в сила решение № 112 от 04. 08. 2016 г. по гр. д. № 27/2016 г. по описа на Районен съд Мадан са уважени предявените от настоящия ищец срещу работодателя „Г. М“ АД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, както следва: за сумата от 19 469, 87 лв.- обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяната от него на 09. 12. 2016 г. трудова злополука; за сумата от 2 275, 17 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 09. 12. 2014 г. до 01. 02. 2016 г.; за сумата от 890, 20 лв. - обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници от завеждане на делото – 01. 02. 2016 г. до окончателното изплащане. При определяне на обезщетението за имуществени вреди съдът е отчел характера на увреждането – счупване на лявата лъчева кост, конвасация на лявата предмишница, извършената спешна хирургична интервенция, трайните усложнения - хипотрофия на мускулите на лява предмишница, нарушен захват, намалена мускулна сила, непълно разгъване на палеца, ограничена гръбна флексия на китката, ограничена супинация в лява валетна става, парастезии по пръстите и хипестезия на тилната повърхност на китката и на първите два и половина пръсти, както и неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, доколкото засегнатият лъчев нерв на лявата ръка практически няма да се възстанови.

Съгласно заключението на вещото лице – неврохирург, прието от първата инстанция по настоящото дело, е налице влошаване на здравословното състояние, което е в пряка причинна-следствена връзка с увреждането, настъпило при претърпяната на 09. 12. 2014 г. трудова злополука, като за да достигне до този извод вещото лице е съобразило следните обстоятелства: към дата 23. 12. 2015 г. /ЕР на ТЕЛК № 002511/231, няма клинични данни за периферна увреда на нервите на лявата ръка; на 05. 07. 2016 г. при извършева електромиография се установяват данни за периферно-стволова увреда на н. радиалис син, като проводимостта на останалите периферни нерви на лявата ръка е в границите на нормата; съгласно заключението на тричленната съдебно-медицинска експертиза по гр. д. № 27/2016 г. по описа на Районен съд Мадан, към м. 07. 2016 г. оздравителните процеси са завършили – раните и кожната пластика са зараснали изцяло, но се установяват трайни усложнения: хипотрофия на мускулите на лявата предмишница, нарушен захват, намалена мускулна сила, непълно разгъване на палеца, ограниченадорзифлексия на китката, ограничена супинация в лявата лакътна става, парестезии по пръстите, хипестезия на тилната повърхност на китката и на първите два и половина пръсти, като оздравителните процеси не са завършили, а засегнатият лъчев нерв на лявата ръка практически няма да се възстанови; съгласно ЕР на ТЕЛК от 03. 07. 2017 г. няма клинични данни за периферна увреда на нервите на лявата ръка; съгласно извършената ЕМГ от 06. 02. 2020 г. са налице данни за нервна периферно-стволова увреда на н. брахиорадиалис, н. радиалис, н. мускулокутанеус и н. аксиларис на лявата ръка; след извършения на 17. 02. 2020 г. личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че движенията в лявата гривнена става са в силно ограничен обем, липсва юмручен захват, налице са ограничени движения на II до V пръст с намалена мускулна сила, липсват активни движения за палеца на ръката, който стои в сгънато положение /флексия/, т. е. с лявата ръка не може да се върши нищо. Вещото лице е посочило, че в хода на възстановителния процес са настъпили сериозни усложнения – трофични и невродегенеративни, които в съвкупност са довели до тежко инвалидизиране на лявата ръка, приравняващо се на своята медико-биологична характеристика към признака „осакатяване на крайник“. Изложено е, че от травмата са изминали повече от пет години, като оздравителния процес относно пряко причинените травматични увреждания на костите и тъканите на лявата предмишница е завършил, но последиците от дифузната тъканна и неврална увреда имат хроничен характер, с утежняващо се във времето проявление; първоначално е диагностицирана увреда на левия лъчев нерв /n.radialis/, който не е възстановим, а впоследствие и на други периферни нерви на левия горен крайник, чието възстановяване в пълна степен също е невъзможно.

При така даденото заключение на вещото лице - неврохирург, което следва да бъде кредитирано като ясно, пълно и обосновано, се налага извод, че здравословното състояние на ищеца се е влошило в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, поради което му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, доколкото последното се намира в причинна връзка с увреждането и не се дължи на други фактори и причини. При присъждане на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние, изразяващо се в появата на ново страдание от настъпилата през 2020 г. нервна периферно-стволова увреда на н. брахиорадиалис, н. мускулокутанеус и н. аксиларис на лявата ръка, което състояние не е било предвидено и съобразено от съда и съответно не е дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за неимуществени вреди, поради което следва да се приеме, че за ищеца е възникнало ново вземане за обезщетение – за новите вреди. Настоящият състав на ВКС приема, че за компенсиране на физическите болки и страдания, както и на негативните емоционални и психологически терзания на ищеца, които са в резултат на влошеното здравословно състояние, размерът на обезщетението, определен по реда на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 10 000 лв.

Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде уважен до пълния предявен размер от 10 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. Р. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ, чиито размер за трите съдебни инстанции възлиза на 2 260, 00 лв. /по 830 лв. за първа и въззивна инстанции и 600, 00 лв. за изготвяне на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство/. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на ВКС дължимите държавни такси за трите съдебни инстанции, които са в размер на 830, 00 лв., както и разноските по делото в размер на 1038, 00 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 103/19. 05. 2021 г., постановено по в. гр. д. № 125/2021 г. по описа на Окръжен съд Смолян, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Г. М“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес с Л., [община] и съдебен асрес [населено място], [улица] - адв.Р., на основание чл. 200 КТ сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от влошаване на здравословното състояние /ексцес/ от трудова злополука, настъпила на 09. 12. 2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 03. 04. 2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Г. М“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. В. Р., АК-С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции в размер на 2 260, 00 лв.

ОСЪЖДА „Г. М“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса и разноски по делото в общ размер на 1868, 00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: