РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. София, 07 април 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П.Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 101 по описа за 2017г.
Производството по реда на чл. 346 ал. 1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба от подсъдим срещу въззивна присъда № 261/26. 10. 2016г. по ВНОХД № 2977/2016г. по описа на Софийски градски съд, 5-ти въззивен състав, н. о.
В касационната жалба се релевират доводи за нарушения от въззивната инстанция по всички касационни основания. Твърди се, че деецът неправилно е осъден, вместо да бъде потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда, тъй като не се е установило по несъмнен и категоричен начин извършването на деянието.
Не била изяснена сделката между подсъдимия и св.Й., както и датата, на която е била открадната процесната машина впоследствие.
Иска се отмяна на присъдата и потвърждаване на първоинстанционната.
В допълнение се иска да се възприемат изцяло доводите на съда от първата инстанция и с извода, че деецът не е действал съзнателно и умишлено при нарушаване на задълженията си по договора по чл. 250 от ЗЗД, не е извършил действия на разпореждане с вещта.
Позовава се на липса на субективна страна при извършване на действията, т. е. на липса на пряк умисъл, като се настоява за предоставяне за временно ползване на вещна на св.Ч..
В допълнително изложение се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 14, ал. 1 и чл. 303, ал. 1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е изопачил смисъла на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни изводи. Според защитата единствената уговорка...