Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. от гр. С. З. срещу решение 1985/19. 09. 2014 г., постановено по адм. дело 883/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА 241302877/10. 12. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение 225/07. 03. 2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. П. при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 213, 80 лв. и лихви 5 233, 66 лв. за отчетни периоди 01. 01. 2008 г. 31. 12. 2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушеия при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда не отговарят на житейската логика, още по-малко съвпадат с логиката на общата система за облагане с ДДС в Европейския съюз. Твърди, че отказът от данъчен кредит би довело до неоснователно обогатяване на фиска, защото с ДДС ще бъде обложен както крайния потребител, така и доставчика, което е недопустимо. Изложени са оплаквания, че съдът не се е съобразил с тези основни положения от общата система на ДДС в ЕС, вместо това е разместил доказателствената тежест и е изследвал обстоятелства, които нямат отношение към спора, като о този начин не е приложил правилно материалния закон. Подробни доводи са изложени относно общностното право и съдебната практика на СЕС. Налице е и позоваване на съдебна практика на ВАС. Касаторът се оплаква, че недопустимо съдът е приел че доставчиците не разполагат с трудов ресурс, както недопустимо е мотивирал отказът на данъчен кредит с пороци във връзка с предходни доставчици. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Т. Т..

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. П. при ЦУ на НАП в депозираната по делото писмена защита на юрск. М. М. я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата срещу цитирания по-горе ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките по фактурите, издадени от Ай Ем Би Инженеринг ЕООД, Си Ен Груп ООД и "ДНС Електроникс ЕООД с предмет направа на хидроизолация на покрив на фасада, СМР, ремонт на нотариална кантора, демонтаж на стара и монтаж на нова електрическа инсталация, изработка, доставка и монтаж на дограма и покупка на ваучери и мобилни телефони, консултантски услуги, счетоводни услуги, доставка и инсталация на компютърни конфигурации и лазерни принтери, софтуерно и хардуерно обслужване, доставка на климатици и техническо оборудване на същите. Този си извод съдът е обосновал с неангажиране на доказателства за реалното изпълнение на доставките, вкл. и косвени доказателства, като например доказан факт на последващо използване на продадените ваучери и апарати, факта на ползване на съответната компютърна и климатична техника. Същото съдът е приел и относно софтуерното и хардуерното обслужване. Относно фактурираните услуги за направа на хидроизолация на покрив и на фасада, първоинстанционният съд е счел, че и по отношение на тези доставки не е установена реалност на доставките, тъй като няма доказателства за разместване на блага, а това е в основата на облагането с ДДС. Според съда липсва и конкретизация на това какво точно е извършено, на кой обект, в какъв обем, с какви материали и на каква единична цена и липсата на доказателства изобщо за извършването на въпросната хидроизолация е основание за постановения отказ от приходните органи. По същия начин съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките за принтери, както и за извършване на счетоводно-консултантски услуги и счетоводно обслужване, а и за демонтажът и монтажът на дограми, покупката на ваучери и мобилни телефони. Обжалваното решение е правилно постановено. По доставката от "Ай Ем Би Инженеринг ЕООД.

Този доставчик е издател на фактура 0...108/07. 11. 2008 г. с предмет на стопанската операция "направа на хидроизолация на покрив и фасада" с данъчна основа 8 350 лв. и ДДС - 1 670 лв. Законосъобразни са изводите на съда, подкрепящи констатациите на приходните органи в ревизионния акт досежно липсата на доказателства, установяващи извършването на услугата - хидроизолация. Наличието на фактура нееднократно в решения на ВАС е посочвано, че може да бъде доказателство само за наличието на облигационни отношения между страните по нея и може да замести договора, но не е доказателство за осъществена облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. Приложеният по делото влязъл в сила ревизионен акт на посочения доставчик не е пряко доказателство относно реалността на процесната доставка, но е индиция за това, че този доставчик е издал фактура, но не е извършил доставката на описаните в нея ремонтни дейности. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по тази доставка законосъобрасно приходните органи не са признали правото на данъчен кредит. По доставките от "Си Ен Груп" ООД.

Този доставчик е издател на 6 бр. фактури за данъчни периоди на месеците юни, август, октомври и ноември 2009 г. с общ размер на отказания данъчен кредит - 8 543 лв. и с предмет - "услуги по договор", "съгласно договор", "плащане по договор", "съгласно протокол от 30. 06. 2009 г." и "съгласно протокол от 03. 10. 2009 г.".

По фактура 271/30. 11. 2009 г., по която предметът на стопанската операция не е уточнен, а е посочено само "услуги по договор", правилно първоинстанционният съд е обсъдил представения договор от 03. 11. 2008 г. за доставка на 3 бр. компютърни конфигурации, лазерен принтер "Панасоник" и лазерен принтер "Киосера", а също и извършване на първоначалната инсталация и пълно софтуерно и хардуерно обслужване в продължаване на 1 година, както и е представен и приемателно-предавателен протокол от 27. 11. 2009 г. Макар съдът неправилно да не е допуснал оспорване по чл. 193 ГПК, тъй като то е направено за първи път пред първоинстанционната инстанция, а пред приходните органи такова производство не може да се открие, правилно е прието, че липсват убедителни доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки. Само при наличието на такава е възможно законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит, предвид на това, че законодателят в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС изисква стоката да е с прехвърлено право на собственост (Директива 2006/112/ЕО в чл. 14 предвижда само прехвърляне право на разпореждане със съответната стока), а услугата да е извършена. Доказателства за реалното предаване на стоките и извършването на услугите не са ангажирани от касатора, макар негова да е доказателствената тежест да установи твърдените от него положителни факти по изпълнение на доставките. Посоченият протокол не установява индивдидуализиране на предадените стоки, нито извършване на услугите, поради което не представлява относимо към процесната фактура доказателство. Описването на 3 бр. компютърни конфигурации без тяхното индивидуализиране, не доказва изпълнение на доставката. Наличието на плащане по фактурата не представлява законово предвидена предпоставка по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, поради което правилно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура.

По фактура 259/28. 08. 2009 г. предметът е "съгласно договор", като е установено, че се касае за договор за счетоводно-консултантски услуги, като освен фактурата е представена касова бележка за плащане на стойността й. Както вече се посочи, без доказателства за реалното извършване на услугата съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС, не може да се установи наличието на възникнало данъчно събитие - чл. 25 ЗДДС, а оттам и за законосъобразното упражняване на право на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай не са ангажирани доказателства за действително извършена услуга по предмета на фактурата и като е потвърдил констатациите на ревизионния акт в тази част, съдът не е допуснал нарушения, водещи до отмяна на решението му.

Фактури 10...5/30. 06. 2009 г., 10...6/30. 06. 2009 г. и 265/312009 г. се отнасят до извършване на ремонтни дейности в нотариалната кантора на задълженото лице относно шпакловка, поставяне на ламинат, дограма, ел. инсталация и др., като спорът между страните е свързан с това кой ги е извършил. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ремонтните дейности по процесните фактури са осъществени, но не е установено по категоричен начин авторството им. Позовававйки се на писмените обяснения на ревизираното лице, че подобни дейности са извършени и от други доставчици - "Темако" ЕООД и ЕТ "М. Р.-М. М.", съдът правилно се е разколебал м доказателствената сила на протокол от 30. 06. 2009 г за СМР.

Плащането не е предпоставка за упражняването на правото на данъчен кредит, но в същото време е индиция за реално осъществени доставки, наред с останалите доказателства. По процесните фактури не е извършено плащане и при съвпадане на стопанските операции по процесните фащктури с тези на "Темако" ЕООД и ЕТ "М. Р.-М. М." не може да се направи обоснован извод за реалност на доставката. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е констатирало, че описаните от него по вид и количества строителни работи не съвпадат с фактурираните такива по спорните фактури, нито по протоколите от 30. 06. 2009 г. което правилно не е убедило решаващият съд в твърденията на жалбопаделката за реално осъществени доставки. По доставките от "ДНС Електроникс" ЕООД.

Този доставчик е издател на фактура 78/30. 08. 2008 г. с предмет ваучери към Мтел - 1000 бр. и мобилни телефони - 3 бр. И по тези доставки, както и за предходните няма убедителни доказателства за реалността им. От една страна е установено, че фактурите по процесните стоки не са осчетоводени при ревизираното лице, нито са заприходени в счетоводството на нотариуса, което води на извод, че те не са използвани за нотариалната дейност на ревизираното лице, т. е. за облагаемата дейност на нотариуса. Освен това липсват доказателства, че ваучерите и телефоните са били предоставени на помощник-нотариауса и друга служителка в нотариалната кантора, каквито са твърденията на Драгиева. При така установеното за тази доставка и при липсата на доказателства за осъществено плащане обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит.

Правилни са съжденията в касационната жалба относно правния характер на ДДС и данъчният кредит, както и цитираната съдебна практика на СЕС, но същата в изпълнение на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО свързва правото на данъчен кредит с извършването на реална доставка.

Относно доводите на касационната жалбоподателка, че тя не е участвала в измамна схема, която да се третира като данъчна измама, следва да се посочи, че такива констатации в ревизионния акт липсват, а отказа от правото на данъчен кредит и приходната администрация и съдът са обосновали с липсата на безспорни доказателства за възникнали данъчни събития, от които да се направи извод, че фактурираните доставка са реално осъществени.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмена защита на ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 1985/19. 09. 2014 г., постановено по адм. дело 883/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд . РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ М. Д.

С.А.