Р Е Ш Е Н И Е

230

гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4785/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5530/31.08.2023 г. на С. Г. Д., [населено място], подадена чрез адвокат П. Н., срещу въззивно решение № 231/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 794/2022 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която по въззивната жалба на С. Д. е признато за установено спрямо нея правото на собственост на Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Б., като С. Д. е осъдена да предаде на ищците владението върху него. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е потвърдена отмяната на съставения в полза на Д. констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 19.08.2020 г. за процесния поземлен имот.

С определение № 5145/ 12.11.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 231/19.07.2023 г. по гр. дело № 794/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е признато за установено по отношение на С. Г. Д., че Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. са собственици на поземлен имот с площ от 710 кв. м., съставляващ частта от бивш имот с пл. №*, включена в УПИ *.-* в кв.21 по ПУП на [населено място], реална част от поземлен имот с идентификатор ***, показана в червен цвят на скица – приложение № 10, съставляваща неразделна част от решението, С. Г. Д. е осъдена да предаде на ищците владението върху описания поземлен имот, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 22/2020 г. в частта на удостовереното право на собственост на С. Д. върху 710 кв. м., представляващи идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 934 кв. м., находящо се в [населено място], общ. Б., обл. Д., представляващо имот с идентификатор ***, както и в частта, с която С. Д. е осъдена да заплати на ищците разноски по делото.

Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, според което въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, разглеждайки делото с оглед наведените във въззивната жалба основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, имащи значение за очертаване рамките на повдигнатия правен спор, в които рамки той следва да извърши и преценката на относимите писмени и гласни доказателства. Въпросите са приети за относими към поддържаните от ответницата /касатор/ С. Д. доводи за придобиване на процесния поземлен имот по давност с оглед въведеното и от ищците твърдение, че тя се е снабдила с констативен нотариален акт на същото основание.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Г. Д. А. и И. Д. А., [населено място], оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират съдебни разноски.

Въззивният съд е приел, че ищцата Б. А. е съпруга, а ищците Г. А. и И. А. са синове на Д. Г. А., починал на 18.05.2017 г. С определение от 09.08.2017 г. по ч. гр. д. № 11472/2017 г. на Районен съд – Варна е постановено вписването на отказ от наследството на Д. от страна на Б.. Ответницата С. Д. е сестра на Д., като двамата са деца на починалата Е. К. А.. Последната е продала на сина си Д. А. дворно място от 1050 кв. м., урегулирано в имот *. – * в к. 21 по плана на [населено място], общ. Б., в който собственикът участва със 710 кв. м. Е. А. се легитимира като собственик на процесния имот с протоколно определение от 10.06.1974 г., по гр. д. № 200/1971 г. на РС-Балчик, с което е одобрена съдебна спогодба за делба, по силата на която в дял на същата са възложени процесното дворно място от 1030 кв. м., съставляващо парцел *. - * в кв. 21 по регулационния план на селото, в който собственикът участва със 710 кв. м., ведно с построената в него къща. Със заповед от 15.07.1972 г. са одобрени кадастрален и регулационен план на [населено място], общ. Б.. В кадастралния план е заснет имот с пл. № *, за който с регулационния план са отредени парцели *. – *, *. – * и *. – * в кв. 21, а част от площ от имот с пл. № * е отнета за нова улица от западната страна, а други части са придадени към парцели отредени за други имоти. Процесният парцел *. – * в кв. 21 е с площ от 1050 кв. м., от които 710 кв. м. са от имот с пл. № *, за който този парцел е отреден, а останалата част е придадена от други имоти /190 кв. м. – от стара улица, 150 кв. м. – от имот с пл. № */. Регулационният план не е отменен/изменен и е в сила и понастоящем. В кадастралната карта на [населено място] от 2003г. трите УПИ - *., *. и *. в кв. 21 са заснети като един поземлен имот с идентификатор ***. В кадастралната карта 2019 г. е нанесен поземлен имот с идентификатор *** с площ от 934 кв. м. Границите и площите на УПИ *.-* по ПУП и на поземлен имот с идентификатор *** не съвпадат напълно. В нанесените в кадастралната карта граници на поземления имот са включени 710 кв. м. от бившия имот с пл. №*, за които е бил отреден парцел *. – *, а 224 кв. м. съставляват площи от бившата улица и бившия имот с пл. № *, придадени по регулация към парцел *. – *. Останалите 116 кв. м., които са били придадени по регулационния план от бившия имот с пл. № * и са включени в границите на УПИ *. – *, са извън границите и площта, нанесени като поземлен имот с идентификатор *** в кадастралната карта. В процесния парцел е заснета сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 76 кв. м., ситуирана върху терена на бившия имот с пл. № *.

С нотариален акт по обстоятелствена проверка №22 от 19.08.2020 г. е признато правото на собственост на ответницата С. Д. по наследство и давностно владение върху недвижим имот, с площ 710 кв. м., представляващ идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 934 кв. м., находящо се в [населено място], общ. Б., представляващо имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****. Въззивният съд е приел, че въз основа на договора за покупко-продажба от 2003 г. поземлен имот с площ от 710 кв. м., съставляващи частта от пл. № *, урегулирани в парцел *. – * в кв. 21 по дворищно-регулационния план от 1972 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от Д. А. и ищцата Б. А.. Парцелът от 1050 кв. м., включващ придадените към него части от други имоти, е бил собственост на Е. А., но доколкото не са установени данни дворищнорегулационният план да е приложен, то съгласно § 8, ал. 1 ПРЗУТ отчуждителното действие на плана е отпаднало и в собственост на Е. е останал поземлен имот с площ от 710 кв. м., реална част от УПИ *. – * в кв. 21, съвпадаща с включената в него реална част от имот с пл. № *. Този имот е нанесен в кадастралната карта като част от по-голям поземлен имот с идентификатор *** без да отразява вярно вещните права на лицата. Грешката обаче не засяга трансформация на притежаваната реална част в собственост върху идеална част от целия поземлен имот с идентификатор ***. След смъртта на Д. А. и извършения отказ от наследството от Б. А., в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 53 ЗН, Б. е собственик на 1/2 ид. ч., а Г. и И. А. на по 1/4 ид. ч. от поземлен имот с площ от 710 кв. м., съставляващ частта от бившия имот с пл. № * в УПИ *.-* в кв. 21 по ПУП, реална част от нанесения в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***, оцветена в червено на приложение № 10 към заключението на вещото лице.

Въззивният съд е посочил, че друг извод не следва от констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК от 2020 г., издаден в полза на С. Д., тъй като позоваването в охранителното производство на изтекла придобивна давност не изключва необходимостта в исковото производство по предявения срещу нея иск за собственост, тя да противопостави всички възражения, които има срещу претендираното от ищците материално право. Счел е, че в случая с оглед липсата на релевирано възражение за изтекла придобивна давност, не следва да се разглежда оплакване срещу първоинстанционното решение в този смисъл. Посочил е, че отговорът на исковата молба не съдържа нито изрично, нито смислово /извлечено от множеството изложени обстоятелства/ възражение на ответницата, че въз основа на упражнявано от нея давностно владение тя е придобила, а ищците са загубили правото на собственост. Констатирано е, че нанесеният в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор *** не съществува като обект на правото на собственост, а представлява механично заснемане като един на отделни поземлени имоти, всеки съставляващ отделен обект на правото на собственост, принадлежащо на различни собственици. Правото на собственост на ищците не е върху идеални части от поземления имот, с площ от 934 кв. м., който не съществува в правния мир, а върху реална част с площ от 710 кв. м, оцветена в червено на приложение № 10 към заключението на вещото лице. Относно жилищната сграда с идентификатор ****, находяща се в дворното място, съдът e приел, че по делото не е доказано Д. и Б. А. да са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху нея. Къщата се намира в дворното място, придобито от тях по договор за покупко-продажба, но това не обуславя извод, че ищците са я завладели, а и от събраните свидетелски показания е установено, че при посещенията си в имота семействата на ищците не са нощували в нея. За недоказано е преценено и твърдението, че правото на собственост върху сградата с идентификатор **** е придобито от родителите Д. и Б. А. въз основа на давностно владение, а от братята Г. и И. – въз основа на наследяване на правата, придобити по давност от баща им Д..

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

По основателността на касационната жалба:

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с това, че не е определила правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, са основателни. Въззивният съд е приел, че ответницата не се е позовала на придобивна давност в срока по чл.131 и чл.133 ГПК. Нотариалният акт е констативен, издаден по реда на чл.587 ГПК, и извършеното от ответницата в рамките на охранителното производство позоваване не изключва необходимостта в исковото производство по предявения спор тя да противопостави всички възражения, които има срещу претендираното от ищците материално право. Тези изводи на въззивния съд са направени в нарушение на процесуалните правила и са необосновани. Самите ищци още в исковата молба са посочили, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност, който са и представили. Въвели са твърдения, че КНА не може да я легитимира като собственик, защото тя не е упражнявала владение върху имота в изискуемия от закона срок, т. е. оспорили са констатациите в акта. В отговора на исковата молба и впоследствие ответницата е поддържала тезата, че само тя се е грижила за имота и го е владяла. Въпросът за владението на имота е въведен като спорен от ищците и в тази връзка по делото са събирани гласни доказателства. Без да са поддържани доводи от ищците, че ответницата не се позовава на титула си за собственост, респ. на придобивна давност в процеса, и в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е направил извод за обратното. Приел е, че липсва позоваване на придобивна давност от ответницата, тъй като липсва релевирано от нея възражение в процеса, поради което не следва да разглежда този въпрос. Съгласно т.1 на ТР № 4/2012г., ОСГК, ВКС, при приложението на чл.120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, чрез възражение срещу предявен иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, касае хипотезите на придобивната давност. След като ищците са оспорили извършеното от ответницата позоваване на придобивна давност чрез снабдяването й с КНА за собственост преди завеждане на иска и този въпрос е включен в предмета на спора по делото, то незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че този въпрос не следва да бъде разглеждан. Оттук и в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени събраните в тази връзка по делото доказателства и не е даден отговор на оплакванията във въззивната жалба на Д.. Във въззивното решение липсват фактически и правни изводи по съществото на очертания и пред въззивната инстанция спор. Приети са като правилни изводите на първоинстанционния съд, без да са обсъдени както и поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на процеса доказателства по посочения спорен въпрос. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

С оглед на това, обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане той следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, както и доводите, въведени от страните, като изложи собствени мотиви по съществото на спора относно спорното между страните придобивно основание на ответника по иска – давностно владение върху процесния имот.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 231/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 794/2022 г. на Окръжен съд –Добрич в частта, с която на основание чл.108 ЗС по отношение на С. Г. Д. е признато за установено правото на собственост на Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [община], като С. Д. е осъдена да предаде на ищците владението върху него и да им заплати съответните разноски.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: