Производството е по гл. Х от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София и на К. Д. Ф., представен от адв. Д. Б., срещу решение 5834/18. 09. 2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. 9575/2012 г., с което е изменен ревизионен акт 231104276/03. 02. 2012г. на орган по приходите при ТД на НАП София в частта относно установените в тежест на Фунтаров допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 48 ЗДДФЛ, като размерът на данъка е намален съответно за данъчен период 2005 г. от 7 981. 74 лева на 7 911. 90 лева; за 2006 г. от 9 944. 63 лева на 9 861. 80 лева и за 2008 г. от 3 192. 27 лева на 3 157. 70 лева и съразмерно са намалени лихвите за забава; РА е отменен в останалата част относно определените задължения за подоходен данък за 2007 г. и 2009 г. и за вноски към осигурителни фондове за 2007, 2008 и 2009 г. Касаторите оспорват съответно отменителната и отхвърлителната части на решението /вторият касатор частта на оставащите след изменението на РА публични задължения/. Първият касационен жалбоподател заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, като конкретни са оплакванията му относно предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК за данъчни периоди 2007 и 2009 г. и начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в хипотезата на недостиг на парични средства чрез включване в разходите на ревизираното лице на средствата за издръжка по данни на НСИ - обосновава прилагането на данните за общ...