Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение 6537/29. 10. 2013 г., постановено по адм. дело 3000/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА 2181206121/30. 10. 2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 219/04. 02. 2013 г. на директора на същата дирекция за определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г., с който е задължен Х. Х. К. от гр. С. за 2006 г. в размер на 5 649, 70 лв. и съответната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е изложил мотиви за неналичие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради липсата на укрити приходи от лицето за 2006 г. Твърди, че на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще бъде извършена по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради несъответствие между декларираните приходи/доходи и имущественото му състояние за ревизирания период. Изложени са доводи в касационната жалба, че именно установеният недостиг на парични средства за 2006 г. за покриване на направените разходи по предоставяне на заем на лицето Т. Б. П. през същата година, е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като съдът е направил неправилно тълкуване на тази разпоредба. Касаторът е изложил доводи, че несъответствието по чл. 122, ал. 1 , т. 7 ДОПК може да бъде не само между...