Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Рилска света обител, н. м. Рилски манастир, община Р., чрез Адрианополски епископ Евлогий - Игумен против решение 200 от 18. 10. 2013 год. по адм. дело 187/2013 год. по описа на Административен съд Кюстендил. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретно твърди, че неправилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е валиден, тъй като представената по делото заповед РД-01-04-459 от 22. 11. 2012 год. установява, че правомощията на служителката от общинската администрация се свеждат до установяване задължения за данъци, а не за местни такси. При неправилно приложение на материалния закон решаващият състав е приел, че процесното задължение за такса битови отпадъци (ТБО) следва да се определи по реда на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Р. (НОАМТЦУТОР/ Наредбата), тъй като Рилската света обител не се е възползвала от възможността да подаде своевременно декларация по чл. 18, ал. 1 от същата наредба, а от представените по делото доказателства се установявало несъмнено подаването й в срок. Касационният жалбоподател оспорва също реалното предоставяне на услугата по почистване на местата за обществено ползване на територията на населеното място Рилски манастир. Иска се отмяна на решението с пререшаване на спора по същество, като се отмени процесният Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) РА 000022 от 07. 03. 2013 год. на старши специалист Местни данъци и такси при община Р..

Ответната страна - началник МДТ при община Р., чрез пълномощника си адв.. З. оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е признал за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК оспорването истинността на писмо от община Р. от 24. 01. 2012 год., писмо от Български пощи от 29. 12. 2011 год., заповед РД-01-04-427 от 27. 10. 2011 год. и писмо на директора на РИОСВ-Перник рег. индекс в община Р. ЗК-01-02-51от 21. 07. 2009 год. и е отхвърлил оспорването срещу АУЗД РА 000022 от 07. 03. 2013 год. на старши специалист МДТ при община Р..

За да постанови този правен резултат, Административен съд Кюстендил е приел за установено следното:

С процесния АУЗД органът по приходите в община Р. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и въз основа на декларацията, подадена по реда на чл. 14 от ЗМДТ, е установила задължение за ТБО за 2012 год. в размер на 595. 98 лв. с лихва за просрочие към 07. 03. 2013 год. в размер на 31. 48 лв. на Рилската света обител за притежавания от нея недвижим имот, намиращ се в местност Манастир, Рилски манастир, община Р., Самоковски двор.

С решение МП-01-01000017 от 09. 04. 2013 год. началник отдел МДТ е потвърдил АУЗД, като е посочил, че установеното задължение е формирано на базата на отчетната стойност на обекта, която е 59 598. 00 лв., а ТБО се дължи за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване (6 промила) и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения (4 промила). Не е начислена такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, защото с решение 113 от 31. 05. 2012 год. на Общински съвет Рила, Рилската света обител е освободена от плащането на такава такса.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД, Административен съд Кюстендил е приел, че същият е издаден от компетентен орган, предвид представената по делото заповед РД-01-04-459 от 22. 11. 2012 год. на кмета на общината и липсата на изрично правомощие за издаване на актове по отношение на местните такси не води до липсва на компетентност на издателя. Спазена е формата на акта, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесният АУЗД е съответен на материалния закон, като съдът е приел, че законосъобразно ТБО е определена върху данъчната оценка на имота по реда на чл. 18, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като декларацията по чл. 18, ал. 1 от Наредбата не е приета в пощенския клон на 30. 11. 2011 год., тъй като цената за нея е заплатена на 01. 12. 2011 год. Съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за недължимост на ТБО по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, тъй като от страна на общината е обезпечено реалното ползване на услугата по поддържане чистота на обществените площи, а таксата по обезвреждане на отпадъците и поддържане на депа е също дължима, предвид депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на общината, в депо за твърди отпадъци, находящо се в м. Момена, в землището на община Р., което се доказвало и от представените по делото пътни листа. Мотивиран по този начин, съдът е постановил акта си.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване от такса поддържане на чистота. По делото е представена заповед РД-01-04-427 от 27. 10. 2011 год. на кмета на община Р., с която за 2012 г. са определени по т. Границите на районите на територията на общината, в които се организира събиране и извозване на битови отпадъци и в т. .4 е посочено Населеното място Рилски манастир - в регулация, като в т. е посочено, че се предоставят и трите услуги в рамките на населените места, каквото населено място е Рилският манастир. Оспорено е съдържанието на заповед РД-01-04-427 от 27. 10. 2011 год. на кмета на община Р. в о. с.з. от 23. 09. 2013 год., тъй като в нея са посочени идентификатори от отменена кадастрална карта и кадастрален регистър и е открито производство по чл. 193 от ГПК. Но идентификаторите в тази заповед касаят местности в землището на община Р., а по делото безспорно е установено, че процесният имот се намира в населено място манастир Рилски манастир. Поради това проведеното оспорване е без правно значение за правилното решаване на спора.

Обоснован със събраните доказателства по делото е правният извод за дължимост на такса поддържане на чистота. Таксата е дължима при реално предоставяне на услугата, а не само при събрани доказателства за създадена организация услугата да бъде предоставяна, в какъвто смисъл са мотивите на съда. Реалното предоставяне е доказано с представената длъжностна характеристика на длъжността чистач, в чиито задължения е извършване на зимно почистване на паркинга Самоковската порта към хотел Царев връх и кметството, данните за назначено лице и извозване на отпадъци от реализиране на тази услуга. За дължимост на таксата е достатъчно да се установи реалното предоставяне от страна на общината и е без значение дали и как Рилската света обител е организирала поддържане на чистота.

Материално законосъобразни са изводите на съда за правилно определяне размера на таксата върху отчетната оценка на имота по смисъла на чл. 18, ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В компетентността на общинския съвет е да определи каква ще е основата. Няма пречка тази основа да е и количество битови отпадъци, но с т. от Решение 12 от 30. 11. 2011 год. на Общинския съвет вр. със забележката към Приложение 2 таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за недвижими имоти на предприятия се определя върху по-високата между отчетна стойност и данъчната оценка и не зависи от декларираните брой и вид съдове за битови отпадъци по реда на чл. 18 от НОАМТЦУТ. Поради това са неотносими за делото оспорените доказателства за представяне или непредставяне на декларация от Рилската света обител в срока до 30. 11. 2011 год.

Недопустими са представените в касационното производство писмени доказателства. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание.

Обосновано и законосъобразно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД относно услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ тази такса не се дължи, когато няма депо. В случая депо има и то се експлоатира. Намира се в м. Момена, община Р.. Представени са доказателства освен за съществуването на депото (кореспонденция между общините Рила и Благоевград и РИОСВ) и за извозване на отпадък до него (представените по делото пътни листа).

Неоснователно е твърдението за нищожност на административния акт, тъй като е издаден от материално компетентен административен орган, предвид заповед РД-01-04-459 от 22. 11. 2012 год. на кмета на община Р.. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил обосновано и материално законосъобразно решение. Не са наведени конкретни оплаквания за наличието на наведеното касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради това такива не могат да бъдат предмет на касационна проверка.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 200 от 18. 10. 2013 год. по адм. дело 187/2013 год. по описа на Административен съд Кюстендил. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

И.Р.