Образувано е по касационната жалба на Българска телекомуникационна компания ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., против решение N 7683 от 06. 12. 2013 год., постановено по адм. дело N9845/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 777/10. 09. 2013 г. на председателя на комисията за защита на потребителите. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа довод, че съдът е направил неверни и недоказани правни изводи. Заявява, че преценката за наличието на нелоялна търговска практика не може да се основава само на един конкретен случай.Счита, че не е налице нито един от елементите от състава на нелоялна търговска практика. Иска отмяна на първоинстанционното решение с пререшаване на спора по същество, при коетоо се отмени изцяло заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба.
О. И. Й. М., чрез процесуалния си представител адв.. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като провери правилността на касационната жалба, приема същата за неоснователна.
С оспорената пред Административен съд София-град заповед N 777/10. 09. 2013 год. на дружеството се забранява да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Търговската практика е определена като нелоялна, защото е прието, че БТК ЕАД се отнасят към потребителя като към свой клиент със сключен договор, приемайки, че след като е изразил устно желание за сключване на договор, то от момента на съгласието е сключен такъв. Това поражда задължение за клиента редовно да плаща своите месечни вноски, въпреки че при сключване на договор от разстояние по телефона договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма съгласно чл. 54а от ЗЗП.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗП е образувано по повод постъпила от И. М. жалба, в която е посочил, че на 16. 04. 2013 год. е провел разговор със служител на БТК ЕАД, в който не му е била предоставена пълна информация относно предлагания пакет Vivacom Duo EXTRA, касаеща срока на договора, промоционалния характер на пакета, наличието на допълнителен пакет и възможности за повече от 30Мб интернет. В следващ телефонен разговор на 19. 04. 2013 год. същият се е съгласил да ползва пакета, преди да се запознае с пълните условия, като впоследствие служителят е направил уточнението, че пакетът може се ползва и за 12 месеца. По изложените съображения, Маринов подписал само протокол за монтаж на съответната техника и е отказал да подпише договор за 24 месеца. След дълги спорове с дружеството-касационен жалбоподател и след като вече е подал жалба в КЗП, същият е получил писмо от БТК ЕАД от 26. 06. 2013 год., че договорът за предоставения му пакет е изтекъл на 29. 05. 2013 год. и след тази дата е безсрочен, при което лицето може да промени своя тарифен план и да подпише договор според желанието си. След извършената проверка от служители на КЗП е изготвен констативен протокол. Въз основа на събраните доказателства и становището на оператора органът е установил наличието на нарушение на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт, решаващият съд е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 68л от ЗЗП орган, в предвидената форма и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предпоставящи отмяната й, както и че същата е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Извършваната търговска практика е нелоялна, а установената по делото фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Решението е правилно.
Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика се съдържа в чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими следните задължителни предпоставки: осъществяване на търговска практика по смисъла на пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП; същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.
Видно от данните по делото, спорната търговска практика на БТК ЕАД се изразява в поставянето на физическото лице като клиент, без със същия да е сключен договор. В случая, чрез телефонни разговори, инициирани от дружеството-касационен жалбоподател, потребителят е насърчаван да сключи договор, като не му е предоставена пълна информация относно параметрите на предлаганата услуга, респ. на договора. При последващия отказ на същия да подпише договор при условията, които не са благоприятни за него, дружеството задължава потребителя вече като клиент, страна по договор при предложените първоначално по-неблагоприятни условия.
Тази практика е нелоялна търговска практика, забранена от закона (арг. от чл. 68в от ЗЗП). Нарушено е изискването за добросъвестност при търговските сделки. Последващите действия на търговеца (след сезирането от страна на Маринов на КЗП със жалба), изразяващи се уведомяването на потребителя с писмо от 26. 06. 2013 год., че договорът за предоставения пакет е изтекъл и след тази дата лицето може да промени своя тарифен план и да подпише договор според желанията си, сочат на извод за знание за естеството на практиката от страна на търговеца. При това положение, обоснован е изводът на административния съд за осъществяването на състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Търговецът не изпълнява изискването за добросъвестност и професионална компетентност, а тази практика на БТК ЕАД е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Липсата на пълна информация за основните параметри на предлаганата услуга обхват, срок и условия, е в състояние да подведе всеки потребител. Наличието на възможност за сключване на договор със срок за 12 месеца, вместо за 24 месеца, безспорно влияе върху формирането на решение на средния потребител за сключване на договор с дружеството, което доказва съставомерността на твърдяната нелоялна търговска практика.
Неоснователен е посоченият в касационната жалба довод за непълни фактическите констатации в обжалваното решение. Направените от първоинстанционния съд фактически констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, не са противоречиви изявленията и на самия потребител ответник по касационната жалба.
Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение N 7683 от 06. 12. 2013 год., постановено по адм. дело N 9845/2013 год. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. Т.В.