РЕШЕНИЕ

№ 173

гр. София, 13.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Антоанета Данова

Членове: Даниел Луков

Бонка Янкова

при участието на секретаря Илияна Т.Петкова

в присъствието на прокурора К.П.Софиянски

като разгледа докладваното от А. Д. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200189 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационна жалба, подадена от подсъдимия В. Й. Б., чрез защитника му адв.М., срещу решение №424 от 05.12.2024 г., постановено по внохд №956/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се обосновава с: 1. липса на мотиви в съдебното решение относно направените възражения от страна на защитата и най-вече за това, „защо съдът е приел, че третото непознато лице не се е намирало от страни на А. устройството“;; 2. нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК при изграждането на вътрешното убеждение на въззивната инстанция, поради непровеждане на пълно и всестранно изследване на доказателствените материали и невземане на мерки за разкриване на обективната истина; 3. неоснователно игнориране на показанията на св.П. и обясненията на подсъдимия Б. и превратно тълкуване на основното и допълнително заключение на ВТЕ-зи. Досежно касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се посочва, че не е било отчетено обстоятелството, че използването на чуждата банкова карта не е било по решение на подсъдимия, а по молба на друго лице, както и, че от деянието не е могло да настъпят вредни последици, доколкото върху дебитната карта, не е бил записан П. код за същата. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд адв.М., защитник на подсъдимия Б. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НК. Счита, че липсва субективна съставомерност на инкриминираното на подсъдимия престъпление. Доразвива съображенията си за явна несправедливост на наложеното наказание, като в допълнение посочва, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете продължителността на производството и процесуалното поведение на подсъдимия Б.. Моли в условията на алтернативност - решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или наказанието лишаване от свобода да бъде намалено в минимален размер, съобразно Общата част на НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата, поради липса на претендираните касационни основания. Счита, че не е налице непълнота на доказателствата, нито пък превратно тълкуване на данните от видео-техническите експертизи. Намира, че версията на подсъдимия, подкрепена от показанията на св.П., е била подложена на анализ от апелативния съд, който е изложил убедителни доводи за нейното отхвърляне. Не споделя и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимия В. Й. Б. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Върховният касационен съд след като обсъди съображенията, изложени в касационната жалба, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на материалите по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С присъда от 29.11.2023 г., постановена по нохд №2105/2022 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия В. Й. Б. за виновен в това, че на 20.04.2019 г., около 15,24 часа, в [населено място], [улица],, на А. устройство, собственост на „У. Б.“ АД, монтирано външно на магазин К., е използвал платежен инструмент - банкова карта debit М. №516976******5350, издадена от „У. Б.“ АД на името на И.Т., без съгласието на титуляра И.Т., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1 пр.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимия Б. не е било наложено наказание глоба.

На основание чл.59 ал.1 от НК е било зачетено задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР.

На основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на осем месеца, наложено на подсъдимия В. Б. по нохд №15987/2016 г. на СРС, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №956/2024 г., приключило с решение №424 от 05.12.2024 г., с което първоинстан - ционната присъда е била изменена, като е бил намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на шест месеца. В останалата й част, присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Преди всичко следва да се разгледа оплакването за липса на мотиви на въззивното решение / липса на отговор на възраженията на защитата/, тъй като наличието на това нарушение, с оглед абсолютния му характер, по необходимост води до отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Съдържанието на съдебния акт на апелативната инстанция, разгледано в светлината на доводите в допълнението към въззивната жалба и пледоарията на защитника на подсъдимия, не разкрива претендирания дефицит. Чрез подробния анализ /л.60 от въззивното дело/ на обясненията на подсъдимия и показанията на св. П., които са били преценени като недостоверни по отношение на твърдените от тях факти, че трето лице е предоставило процесната банкова карта на подсъдимия, който от своя страна чрез нея е извършил неуспешна транзакция, всъщност съдът е дал отговор на възражението на защитника за причините, поради които не е приел лансираната от подсъдимия теза. Независимо, че няма даден директен отговор на този довод, избраният от САС подход не е неправилен. Но така или иначе, прочитът на мотивите на апелативната инстанция не сочи на пропуски, непълноти или противоречия, които да мотивират извод за липса на мотиви.

На следващо място, не се констатира и нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК досежно доказателствената дейност на проверявания съд. Всички доказателства, доказателствени средства и данни в експертни заключения са били обсъдени в пълнота, като не се установява невярна тяхна интерпретация, нито пък подценяването на едни за сметка на други. Съдът е изложил достатъчно съображения, чрез които е обосновал авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Тук е мястото да се отбележи, че е изключителна дискреция на съдилищата по същество да кредитират с доверие или да не дадат вяра на гласни доказателствени средства, стига да са ги обсъдили съобразно действителното им съдържание, в съвкупност с цялостния доказателствен обем и да са посочили убедителни съображения за своето решение, както е сторил САС. Съдът е преценил, че обясненията на подсъдимия по отношение наличието на трето лице, което му е дало банковата карта, са необективни, анализирайки заявеното от него в разпита му и съпоставяйки го с информацията, съдържаща се в писмения документ от 08.01.2020 г., изходящ от „У. Б.“АД, за наличието само на една неуспешна транзакция, както и с данните от техническите експертизи. ВКС не се съгласява с това, че декларирания от подсъдимия брой на неуспешните транзакции /доколкото подсъдимият е заявил, че е направил два опита/ е несъществено обстоятелство, дължащо се на факта, че от момента на деянието до разпита му в съдебното заседание пред първия съд, е изминал значителен период от време. И това е така, тъй като В. Б. освен, че описва количествено опитите за транзакция, направени от него, подробно разказва и за диалога, който е водил с непознатото лице, включително и че му е казал, че ако трети път въведе грешен П. код, ще блокира картата.

По-нататък, в обясненията си подсъдимият е твърдял, че непознатото лице е стояло „непосредствено до него“, което не се потвърждава от видеотехническата експертиза. Видно от нейното заключение, камерата е заснела част от паркинга с видими в кадър паркирани автомобили, пазарски колички, част от пешеходна зона и част от сградата в горния край на кадъра, като в близост до заснетото лице не се е установило в кадър друго лице.

Данните в експертизата, че в близост до подсъдимия няма заснето друго лице, съпоставени с обясненията му, че непосредствено до него е бил непознатия, на практика сочат, че не само непосредствено до подсъдимия такова лице не е имало, но и в близост - също. Ако непосредствено до Б. е стоял друг човек, то със сигурност той или поне част от неговото тяло или лице, биха били в обхвата на камерата. Нещо повече, ако твърденията на подсъдимия са верни, то няма логично обяснение за това, че В. Б. с ръка се е опитвал да прикрие лицето си, за да не бъде заснето от камерата.

В заключение, аналитичната дейност на контролирания съд не страда от приписваните й пороци, поради което ВКС не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Не се констатират основания и за допълнително намаляване на наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено на подсъдимия Б.. Съгласно мотивите към т.8 изр.2 от ППВС №1 от 11.11.1981 г., изменено с Постановление №7/1987 г. на Пленума, явна несправедливост е налице, „когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е очевидно и това налага то да бъде намалено или увеличено. Следователно наложеното наказание не е явно несправедливо, когато размерът му се отклонява несъществено от съответстващия размер“. Направеното от касатора искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода до минималния възможен размер от три месеца, влиза в конфликт със задължителните разрешения, дадени в посоченото по-горе ППВС, защото разликата от три месеца между наложеното и претендираното наказание, е несъществена. Независимо от посоченото, доводите на защитника на подсъдимия, свързани с липсата на вредни последици, поради неосъществяване на транзакцията и продължителността на наказателното производство, са били съобразени от въззивната инстанция и са послужили за намаляване на отмереното с присъдата наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца. Претенцията за допълнително намаляване на наказанието, с оглед процесуалното поведение на подсъдимия, е неоснователна. Коректно процесуално поведение е задължение за всеки подсъдим и има касателство единствено към изпълняваната мярка за неотклонение.

Предвид изложените дотук съображения, ВКС не намира да са налице заявените от касатора касационни основания, поради което счете, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 424 от 05.12.2024 г., постановено по внохд №956/2024 г. на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.