О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1452

София 05. 06. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4457/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. А. чрез назначения й особен представител адв. Н. Д. срещу въззивно решение № 246 от 09. 06. 2022 г. по в. гр. д. № 124/2022 г. на Окръжен съд Плевен. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът е приел да е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД въз основа на недопустимо уточнение на исковата молба, което не е съобразено с изложените в самата искова молба факти и обстоятелства и заявения петитум. Жалбоподателката поддържа, че предявеният от нея иск има за предмет установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение в хипотезата, когато наказателното преследване за това деяние не може да бъде възбудено. Този предмет сочи на иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, а не на иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, какъвто е бил разгледан от съда по същество в двете инстанции. На следващо място са изложени доводи за необоснованост на съдебния акт и за допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на което е направил необоснован извод, че не се установява ответницата по иска да е вписала невярна информация в декларацията за съгласие за осиновяване на роденото от нея дете.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Й. Т. Р. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 129 от 03. 02. 2022 г. по гр. д. № 3749/2021 г. на Районен съд Плевен, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. П. А. против Й. Т. Р. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на ищцата от наследството на Ц. Т. Х., б. ж. на [населено място], и направени разходи за детективски услуги, както и за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.

След преценка на изложените в исковата молба и в многобройните уточняващи молби фактически обстоятелства и петитум въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Претенцията за осъждане на ответницата да й заплати имуществени и неимуществени вреди е обоснована с твърдение, че ответницата е нейна рождена майка; че ищцата се е снабдила с документи от делото за осиновяването си, от които й станало известно, че ответницата е посочила, че бащата на роденото от нея дете е неизвестен, макар да й е бил известен факта кой е биологичния баща на детето; че в резултат на тези действия на ответницата не е могла да заведе дело за произход; че е била лишена от възможността да се снабди с медицински документи относно заболяванията на биологичния си баща и да проведе адекватно лечение на заболяванията си на белите дробове, от които страда през целия си живот. В уточняваща молба ищцата е заявила, че претендира от ответницата обезщетение в размер на 20 000 лв. В проведеното съдебно заседание на 26. 01. 2022 г. назначеният процесуален представител на ищцата е уточнил, че от тази сума 10 000 се претендират като обезщетение за имуществени вреди за това, че ищцата е била лишена от наследството на биологичния си баща, и за разходи за детективска агенция, а останалите 10 000 се претендират като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, които е претърпяла през годините поради това, че не е могла своевременно да се снабди с документи и анамнеза за здравословното състояния на своя биологичен баща, за да получи адекватно лечение.

За да намери предявените обективно съединени искове за неоснователни въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява виновно противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в укриване на данни относно биологичния баща на детето. Съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи произхода на ищцата от соченото от нея като биологичен баща лице, нито чрез презумпцията за бащинство, установено в чл. 61 СК, нито чрез припознаване по реда на чл. 64 СК, нито по съдебен ред. Не е установено, а и не са наведени твърдения за това посоченото лице да е било съпруг на майката към момента на раждане на ищцата, или за извършено припознаване, поради което не е било налице законово основание същият да бъде посочен в подадената от майката декларация за осиновяване като биологичен баща на ищцата.

След запознаване със съдържанието на първоначалната искова молба, уточняващите молби от 18. 06. 2021 г. /л. 20-21 от първоинстанционното дело/, от 26. 07. 2021 г. /л. 53-54 от първоинстанционното дело/, подадената от ищцата частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение /намираща се в кориците на приложеното към настоящото дело ч. гр. д. п№ 549/2021 г. на Плевенския окръжен съд/, както и с уточнението, направено в съдебно заседание на 26. 01. 2022 г. по гр. д. № 749/2021 г. по описа на Плевенския районен съд, настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск. Правната квалификация на иска е определена от въззивния съд в рамките на изложените от ищцата фактически обстоятелства и заявения петитум за присъждане на обезщетение за вреди от виновно противоправно поведение на ответницата, които недвусмислено сочат на предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто е разгледан от първоинстанционния и от въззивния съд. Петитумът „искам майка ми да бъде осъдена да ми заплати обезщетение именно заради нарушените закони, и най - вече защото ме е лишила от правото да се сдобия с фамилна анамнеза“, указва на предявен осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, а не на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, който по своя характер е установителен. Поради това искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Не се установява противоречие на въззивното решение с т. 4 от ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ОСГК, както и с решение № 60 144 от 08. 07. 2021 г. по гр. д. № 3059/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В Тълкувателно решение № 1 от 17. 07. 2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания във връзка с някои въпроси на касационното обжалване. В т. 4 от същото е прието, че когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. По същия начин процедира и ВКС, освен в хипотезите на чл. 98, ал. 1, б. г и д ГПК /аналогични на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК/, при които решението на въззивния съд се обезсилва и делото се връща на този съд за уточняване основанието или петитума на иска.

В случая първоначално подадената от ищцата искова молба не е била редовна, доколкото с нея е бил заявен неясен и некореспондиращ с обстоятелствената част на молбата петитум /„Да ми бъде признат моя произход от баща ми и да ми бъде предоставен достъп до историята на заболяванията му, както и от акта му за смърт - от какво е починал“/. Исковата молба е оставяна многократно без движение за отстраняване на тази нередовност. В изпълнение на указанията на съда ищцата е посочила, че претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. за това, че ответницата я е лишила от правото да се снабди с фамилна анамнеза. Не отговаря на данните по делото, че уточнението, направено от пълномощника на ищцата в съдебно заседание на 26. 01. 2022 г. не отговаря на изложените от ищцата фактически обстоятелства в исковата молба. Уточнението касае само разграничаване на претенциите за имуществени и за неимуществени вреди в рамките на заявения общ размер, без да изменят фактическите обстоятелства, с които се обосновава искането.

В решение № 60144 от 08. 07. 2021 г. по гр. д. № 3059/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че индивидуализацията на иска се осъществява чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения в нея петитум. Така е процедирал и въззивния съд.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е наведено формално. Не е посочен кой е конкретният правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Чрез доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката обосновава тезата си, че предявеният иск е по чл. 124, ал. 5 ГПК и има за предмет установяване на престъпно обстоятелство, а не такъв по чл. 45 ЗЗД, която теза настоящият състав по изложените по-горе съображения във връзка с преценката за допустимост на въззивното решение не споделя.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 246 от 09. 06. 2022 г. по в. гр. д. № 124/2022 г. на Окръжен съд Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: