Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Г. Н. К. срещу решение № 1422 /13. 06. 2019 г. по гр. д. № 849 /2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6980 /08. 11. 2018 г. по гр. д. № 14746 /2017 г. на Софийския градски съд, с което са уважени искове на Р. В. К. и К. В. К. (в качеството им на наследници на Р. А. К.) срещу Г. Н. К. за несъществуване на вземане по запис на заповед.

С определение № 70 от 03. 04. 2020 г. по делото, постановено в производство чл. 288 ГПК, състав на ВКС, IV г. о., е спрял производството по делото на основание чл. 292 ГПК, като е приел, че по правния въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС 3 /18. 11. 80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 /26. 06. 2015 г. по т. д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ е образувано тълкувателно дело № 3 /2020 г. на ОСГТК на ВКС.

След като на 28. 03. 2023 г. е постановено тълкувателно решение № 3 /2023 г. по т. д. № 3 /2020 г. на ОСГТК на ВКС с определение № 50127 /26. 04. 2023 производството по делото е възобновено.

Ответниците по жалбата Р. В. К. и К. В. К., я оспорват.

Въззивният съд е приел от правна страна следните изводи:

Вземането на Г. К. е основано на несъдебно изпълнително основание, поради което се погасява с изтичането на тригодишния давностен срок, който в случая е изтекъл на 21. 08. 2009 г.

В рамките на периода от 21. 08. 2006 г. до 21. 08. 2009 г. по изпълнителното дело са внасяни такси за извършване на справки и са изисквани такива справки от АВ и на Р. К. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 28. 10. 2008 г., но тези действия не са изпълнителни действия на ЧСИ съгласно приетото с т. 10 от ТР 2 /2015 ОСГТК на ВКС, поради което всички тези действия не са осъществили прекъсване на давността.

Ето защо вземането на въззивника спрямо Р. К. е било погасено още преди същата да почине (на 9. 11. 2013 г.).

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите в жалбата, че давността в конкретния казус е петгодишна съгласно приетото с решение № 1546 от 14. 09. 1967 г. по гр. д. № 1009/67 г.. Според това решение при липса на възражение от длъжника по реда на чл. 250 ГПК отм., вземането ще се погаси с 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Според върховния съд, ако се приеме т. нар. консолидация на акта на съда за издаване на изпълнителен лист с липсата на възражение от длъжника по чл. 250 ГПК отм., би се стигнало до промяна в характера на задължението, което не е допустимо.

По отношение на ТР № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че разрешенията възприети в тълкувателните решения имат задължителна за съдилищата сила и следва да се вземат предвид при разрешаване на висящите спорове, дори когато тези спорове касаят правоотношения, възникнали преди постановяване на съответния тълкувателен акт.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по процесуалноправния въпрос, който е приет за обуславящ с определение № 70 от 03. 04. 2020 г. по делото: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 /18. 11. 80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 /26. 06. 2015 г. по т. д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

Въззивният съд е приел, че вземането на Г. К. е основано на несъдебно изпълнително основание, поради което се погасява с изтичането на тригодишния давностен срок, който в случая е изтекъл на 21. 08. 2009 г., въпреки че е установил, че изпълнитеният процес относно принудително осъществяване на вземането е продължил до месец януари 2018 г. по изпълнителни дела, образувани от няколко съдебни изпълнители.

Т.е. приел е, че давността е текла и изтекла докато е траел изпълнителният процес преди приемането на ТР № 2 /2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26. 06. 2015 г. (приложил е приетото с т. 10 от ТР № 2 /26. 06. 2015 г. по т. д. № 2 /2013 г., ОСГТК, ВКС, че ППВС № 3 /1980 г. е изгубило сила).

С приетото на 28. 03. 2023 г. тълкувателно решение № 3 /2023 г. по т. д. № 3 /2020 г. на ОСГТК на ВКС е приет следният отговор:

Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26. 06. 2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят следва да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 2 111. 56 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 1422 /13. 06. 2019 г. по гр. д. № 849 /2019 г. на Софийския апелативен съд.

Указва и дава възможност на Г. Н. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 2 111. 56 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.