Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ф. Ф“ ООД, [населено място] против решение №40 от 24. 01. 2022г. по т. д.493/21г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №260142 от 07. 04. 2021г. по т. д. №410 /20 на ПОС.

Ответникът по касационната жалба - Л. И. Ф., чрез пълномощника си - адв. Д.И. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи по съществото на спора.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.К.Т. е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и. и ал. 2 предл. 3-то 3 ГПК. Поставил е въпроса – „… дали при предявен иск по чл. 29 ЗТРЛЮНЦ от „трето лице“ против търговско дружество за заличаване на вписването по партидата на Дружеството с ограничена отговорност в ТР при АВ на несъществуващо обстоятелство за ищеца съществува правен интерес от предявяването му и дали такъв иск е допустим при условие, че при положителен резултат от предявения от ищеца установителен иск и последващото от това заличаване по чл. 30, ал. 1 ЗТРЛЮНЦ на вписаното обстоятелство няма да рефлектира върху правната сфера и в частност – на статута му в ответното дружество, вкл. при положителен резултат няма да доведе до възстановяване на правното положение в ответното Дружество, а рефлектира върху правното положение на друго лице, което не е страна по спора и е лице различно от ищеца“. Страната общо е посочила противоречие с изброена казуална и задължителна практика на ВКС. Поставен е въпрос №2 / „ Дали при предявен иск по чл. 29 ЗТРЛЮНЦ от „трето лице“ против търговско дружество за заличаване на вписването по партидата на Дружеството с ограничена отговорност в ТР при АВ на несъществуващо обстоятелство към минал момент, представляващо договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество, при условие че ищецът не е направил оплакване в исковата молба за нищожност на този договор по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и в петитума на исковата молба не е формирал такова оплакване.“ Посочено е противоречие с практика на ВКС - общо изброена. Поставен е въпрос№3/ – „ Достатъчно ли е за целите на спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът за констатира налична фактологична връзка и идентитет на страните по двете дела или е необходимо да бъде установена конкретна връзка на обусловеност на двете дела, така че резултата по едното да има обуславящо значение за другото..“ Посочено е общо противоречие с ТР ОСГТК № 1 /17, Поставен е въпрос № 4 / „ Дали при предявен иск по чл. 29 ЗТРЛЮНЦ от „трето лице“ против търговско дружество за заличаване на вписването по партидата на Дружеството с ограничена отговорност в ТР при АВ на несъществуващо обстоятелство при условие, че „третото лице“ не защитава свои права и при позитивен резултат да бъде облагодетелствано друго лице, различно от ищеца, и дали характера на такъв иск с правно основание чл. 29 ЗТРЛЮНЦ представлява изключение на принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК.“ Отново общо е изброена практика на ВКС. Поставен е въпрос № 5/ Допустимо ли е в производството по предявен иск с правно основание чл. 29 ЗТРЛЮНЦ от „трето лице“ против търговско дружество за заличаване на вписването по партидата на Дружеството с ограничена отговорност в ТР при АВ на несъществуващо обстоятелство при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи в договор за прехвърляне на дружествени дялове/ чл. 129, ал. 2 от ТЗ/, по който ищецът не е страна, а оттам съществува ли правото на „ третото лице“да повдига въпроса за неизпълнението му…“ По този въпрос е поддържано, че липсва съдебна практика и е възпроизведен текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е въпрос № 6 / Дали в производството по предявен иск с правно основание чл. 29 ЗТРЛЮНЦ от „трето лице“ против търговско дружество за заличаване на вписването по партидата на Дружеството с ограничена отговорност в ТР при АВ на несъществуващо обстоятелство и дали при спор относно точния смисъл на договорни клаузи в договор за прехвърляне на дружествени дялове/ чл. 129, ал. 2 от ТЗ/, следва съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД да издири действителната воля на страните…“ Отново е възпроизведен текста на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПКЩ и лаконично е отбелязано, че липсва съдебна практика. Поддържано е и основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК, като лаконично е отбелязано че „ пороците“ на обжалваното решение били съществени, поради което можели да бъдат констатирани и без“реална необходимост от анализ“. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на акта до касационно обжалване.

Първият и четвъртият въпрос третират доводи свързани с допустимост на обжалвания съдебен акт, поради твърдението, съдържателно обусловило ги, за това, че за ищецът по иска не е налице правен интерес от предявяването му. Доводите не са развити изрично в тази насока, като страната се е задоволила само с поставянето на въпроси и твърдението, че приетото от въззивния съд противоречи на изброени решения на ВКС.

Доводите за недопустимост на съдебният акт се квалифицират по чл. 280, ал. 2 предл. 2-ро ГПК и се разглеждат независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, обаче, тези доводи са неоснователни. Въззивният съд подробно е обосновал наличието на правен интерес от иска по чл. 29 ЗТРЛЮНЦ на ищцата, поради това, че осъщественото вписване накърнява нейните субективни материални права, тъй като тя е предявила иска с твърдението, че е действителния собственик на акциите, а при заличаване на последователни вписвания на други лица като собственици на същите, тя ще осъществи своите пълни права на собственост върху капитала на дружеството. Законосъобразно е изразеното от въззивния съд разбиране, че иска по чл. 29 ЗТРЛЮНЦ осъществява единствената ефективна защита на ищцата, след като е оспорено прехвърлянето на нейните акции на трето лице, което от своя страна е отчуждило тези акции в полза на вписаните приобретатели. Извън това, липсват и доводи на касатора, свързани с отклоняване от общо изброената казуална и задължителна практика на ВКС, тъй като прочита на цитираните решения води до извод за неотносимост на по-голямата част от тях, като третиращи различни хипотези, а тези които разглеждат подобни въпроси, обобщават правният интерес от заличаване на вписването като такъв, свързан с рефлексия върху правната сфера на ищеца, което в случая е обосновавал и въззивният съд. Друго конкретно противоречие не е обосновано. Доводи по недопустимостта на акта също не са развити, поради което и с оглед изложеното се налага извод, че решението е допустимо.

Каторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед тази дефинитивност, вторият поставен въпрос не е релевантен не само поради това, че същият е неясно формулиран, но и поради това, че въззивният съд не е разглеждал, нито приемал нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, а тъкмо обратното, съставът е счел за действителен този договор, като се е съобразил с ясно поставеното в него отлагателно условие. Извън това, страната не е посочила каквито и да било доводи свързани с допълнителния критерий, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика – ТРОСГТК № 1 /09г. дефинитивност на това основание.

Третият въпрос, също така, е неясно поставен, като и общо посоченото, че същият имал някакво значение за развитие на правото не отстранява тази неяснота. Липсват каквито и да било данни как изложените от състава мотиви са относими към този въпрос и как същият, освен че е поставен в контекста на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, противоречи и на ТР ОСГТК № 1 /17г., като дори не е твърдяно конкретно процесуално поведение на съда към което такъв въпрос би бил насочен.

Поставените пети и шести въпрос имат еднакво съдържание и също не са релевантни поради това, че са основани на твърдения на касатора, които нито са застъпени, нито са разглеждани от възивния съд. Същият не е тълкувал договора, нито е разглеждал неговото неизпълнение, а е констатирал ясната клауза, определяща отлагателно условие за вещнотранслативния ефект на договора. Доколкото не е бил налице спор, че това отлагателно условие не се е сбъднало, то и въпросите поставени в контекста на защитната теза на касатора, не са правно релевантни и не обосновават извод за наличие на общо основание.

Касаторът е поддържал и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, обосновано от него чрез развиване на общи кратки оплаквания за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 24. 01. 2022г. по т. д.493/21г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №260142 от 07. 04. 2021г. по т. д. №410 /20 на ПОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: