Р Е Ш Е Н И Е

№ 186

гр. София, 22 април 2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора А. Г., изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 158 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитника на осъдената подсъдима Т. С. Я. срещу нова въззивна присъда рег. № 4 / 29.01.2025 г. по ВНОХД № 20242200600710/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

С тази присъда е отменена оправдателна присъда № 101 / 28. 06. 2024г. по НОХД № 20222230200858 / 22г. на Сливенски районен съд и подсъдимата е призната за виновна в извършване на деяние по чл.291, ал.1 от НК, като по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.

С касационната жалба се ангажират основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК – нарушение на закона и на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително се твърди и необоснованост.

Твърди, че липсвала идентичност между повдигнатото и поддържано обвинение в хода на наказателното производство и възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Сам съдът бил стигнал до извода че представеното експертно заключение представлявало „чернова“ и било представено на държавният съдебен изпълнител на 31.08.2016г. Осъдителният диспозитив пък визирал депозиране на 06.12.2016г., каквито са фактическите твърдения и повдигнатото обвинение на досъдебното производство и с обвинителния акт. На втората дата, според защитата, подсъдимата не е била в сградата на РС – Сливен и не е депозирала заключение. Защитата твърди, че след...