ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1902

гр. София, 29. 06. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ф.

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20238002101863 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Н. Й. В. , гр. Суворово, област Варна, чрез адв. А. П., против решение № 1500/25. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 1861/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което като е потвърдено решение № 2242/07. 07. 2022г. по гр. д. № 4956/2022г. на Варненския районен съд, е признато за незаконно уволнението на Д. Р. К., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № РД06- 163/18. 02. 2022г. на Началника на Регионално управление на образованието - Варна, считано от 18. 02. 2022 г. и е отменена заповедта, а Д. Р. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” в Средно училище „Н. Й. В. – гр. Суворово, обл. Варна.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ Разпростира ли се закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ върху Д. Р. К. като председател на СО „Образование и наука“ към С. С. при положение, че той заема длъжността „директор“ на СУ „Н. Й. В.“, гр. Суворово, и като такъв сключва и прекратява трудови договори с работници и служители и обосновава ли се в този случай неблагоприятна последица за него от прекратяването на трудовото правоотношение по социални и хуманни подбуди като синдикален деец при положение, че като такъв следва да защитава работниците и служителите, а като директор сключва и прекратява трудови договори и преговаря по колективното договаряне и при колективни трудови спорове и е от страна на работодателя, в случая – образователната институция. 2/ Обосновава ли се конфликт на интереси от извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Р. К. за длъжността „директор“ и заеманата длъжност председател в СО „Образование и наука“ към С. С. тъй като тази СО няма организационно структурно звено в ОУ „Х. Б. , с. Николаевка, СУ „Н. Й. В.“, [населено място] и в цялата Варненска област и няма извършвана синдикална дейност на териториалния признак, за който отговаря Регионално управление на образованието гр. Варна, както и в цялата страна. 3/ Обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ разпростира ли се върху Д. Р. К. като директор на училището и заеманата от него длъжност председател в СО „Образование и наука“ към С. С. 4/ Има ли злоупотреба с право, нарушение на чл. 8 КТ от страна на Д. Р. К., тъй като не е представил в деловодството на РУО Варна доказателства за това, че е избран за председател в СО „Образование и наука“ към С. С. 5/ Достатъчно ли е в исковата молба да се сочи, че ищецът е председател на СО „Образование и наука“ към С. С. за да се изпълни законовото искане за прилагането на чл. 333, ал. 3 КТ, без да има наведени твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „директор“ на училище е свързано с извършваната от него синдикална дейност, като по този начин влиза в конфликт на интереси? 6/ Следва ли да има поставен въпрос в изложението към касационната жалба в случай, че ВОС не се е произнесъл по съществото на спора, касаещ приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата свързана с административната управленска и контролна дейност на директора на СУ „Н. Й. В.“. 7/ Описаните в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липси на качества на Д. К. могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно тяхно отсъствие и неизпълнението на трудовите задължения по длъжностна характеристика и нормативни актове изключват ли липсата на качества на работника /служителя за ефективно изпълнение на работата?

По въпросите се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 9 от 12. 12. 2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 4 от 01. 02. 2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК, решение № 14 от 01. 03. 2013 г. по гр. д. № 206/2012 г. на ІV г. о., решение № 425/2013 от 01. 08. 2014 г. по гр. д. № 2920/2013 г., решение № 447/2012 от 10. 01. 2013 г. по гр. д. № 1276/2011 г. на ІV г. о.

С оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като във формираната практика на ВКС и тази на по-нискостепенните съдилища няма точно и ясно тълкуване на въпросите, свързани с председателската функция в синдиката на директор на училище /работодател/. Твърди се още, че по тези въпроси няма формирана практика на ВКС, което само по себе си представлявало основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна – Д. Р. К., чрез адв. К. Г., поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.

За да достигне до извод за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: наличие на валидно трудово правоотношение между РИ на МОН-Варна и ищеца, по силата на което последният е заемал длъжността Директор на СОУ „Н.Й. В.“-гр. Суворово; с влязло в сила на 01. 11. 2021г. решение № 1000/01. 06. 2021г. по в. гр. д. № 1010/2021г. на ВОС, предходното уволнение на ищеца е било признато за незаконно и последният е бил възстановен на заеманата от него до уволнението длъжност – Директор; на 03. 11. 2021г. ищецът е подал заявление до Началника на РУО-Варна, с което, позовавайки се на влязлото в сила решение на ВОС, е поискал да бъде възстановен на работа и е заявил, че ще се яви на 04. 11. 2021г. в СУ „Н.Й. В.“-гр. Суворово и е уведомил работодателя, че към момента е член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториално и отраслово ниво-Председател на СО „Образование и наука“ - област Варна към Синдикат „Спартак“; със заповед № РД06-1326/04. 11. 2021г. на Началника на РУО-Варна, Д. Р. К. е възстановен на длъжността „Директор“ на СУ „Н.Й. В.“-гр.Суворово, считано от 04. 11. 2021г.; на същата дата му е връчена и рамкова длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на Общинско училище; с процесната заповед № РД06-163/18. 02. 2022г. на Началника на РУО-Варна, трудовото правоотношение на Д. Р. К. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липсата на качества за ефективно изпълнение на работата като директор на СУ „Н.Й. В.“ - [населено място], установено в периода от 04. 11. 2021г. до 10. 02. 2022г., считано от 18. 02. 2022г.; в заповедта са посочени какви качества му липсват и какви дейности не умее да извършва, какви пропуски в работата си е допуснал, като са цитирани КП № КМОД 11-36/18. 02. 2022г., доклад № 80-62/18. 02. 2022г. от извършена проверка по жалба № 94-168/09. 02. 2022г. в РУО-Варна, които са представени по делото; първият е връчен на ищеца на 18. 02. 2022г. и е подписан от него със забележка, а за втория няма да е сведен до знанието му; с декларация вх. № 0613-65/18. 02. 2022г., ищецът е декларирал, че е член на синдикалното ръководство – председател на СО „Образование и наука“-О. В. към Синдикат „Спартак“. Въззивният съд е приел, че страните не спорят относно факта, че искане на разрешение за уволнението на ищеца, не е искано съгласно чл. 333, ал. 3 КТ. Към искането на ищеца до Началника на РУО-Варна № 0613-65/18. 02. 2022г. да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 2 КТ уволнението му и да бъде възстановен на работа, е приложено удостоверение № 3/18. 02. 2022г., изд. от Председател и Председател на УС на Синдикат „Спартак“, според което ищецът е избран за председател на СО„Образование и наука“-О. В. при С. С. , което е утвърдено с решение на УС на Синдиката, съгласно разпоредбите на Устава, като изрично е посочено, че към датата на издаване на удостоверението, горните обстоятелства не са променени. От страна на ищеца са ангажирани и доказателства, че към 18. 02. 2022г. е бил приет за член на Синдикат С. с решение на УС от 23. 03. 2021г. и избран за Председател на СО „Образование и наука“-О. В. към С. С. на учредителното събрание, провело се на 01. 06. 2021г., обективирано в Учредителния протокол от същата дата, след издаване на решение от 31. 05. 2021г. на УС на синдиката, като изборът му е утвърден с решение от 02. 06. 2021г. на УС на синдиката. С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че наведеният в исковата молба довод за незаконност на уволнението поради неспазването на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, е основателно, а съответно възражението на насрещната страна за неприложимост на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ – за неоснователно. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които тези по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. За да достигне до извод за незаконност на уволнението съдът е съобразил трайната практиката на ВКС /решение № 667/15. 11. 2010г. на ВКС по гр. д. № 63/2010г. на Четвърто ГО и решение № 301/26. 02. 2015г. на ВКС по гр. д. № 6823/2014г. на Четвърто ГО/, според която с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган се приема, че стои по-високо в структурата на съответния синдикат и над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. От значение за предварителната закрила при уволнение е дали синдикалната организация е учредена на териториален, отраслов или национален принцип, съгласно устава й /по аргумент на чл. 333 КТ/ и дали съответният работник или служител е избран за председател или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган /в този смисъл е решение № 194/18. 06. 2013г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012г., Четвърто ГО/. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването, че като училищен директор ищецът има функцията на работодател по отношение на учителския и помощния персонал в повереното му училище, поради което няма право на синдикална дейност. Изрично е посочено, че правото на синдикално сдружаване е едно от конституционно скрепените права, уредено в чл. 49 КРБ, като същото не може да бъде ограничавано. Не може да бъде отречено правото на сдружаване на лице, заемащо макар и директорски пост, след като самото то престира труд. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че ищецът недобросъвестно не е уведомил РУО-Варна, че заема ръководен пост в СО, с цел да препятства евентуалното си уволнение, доколкото по делото е установено, че още със заявление с вх. № 94-1098/03. 11. 2021г., подадено до Началника на РУО-Варна, с което ищецът е поискал да бъде възстановен на работа след отмяната на предходното му уволнение, последният е посочил надлежно, че е член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип, явяващ се председател на СО „Образование и наука“ - О. В. към Синдикат „Спартак“. Обстоятелството, че този факт не е отразен в досието му на директор в РУО, както и това, че синдикалната му дейност не е известна на св. Н. Н., са без правно значение. Обстоятелството, че е председател на СО „Образование и наука“- О. В. към Синдикат С., е декларирано още веднъж и в подписаната от него декларация вх. № 0613- 65/18. 02. 2022г. преди връчване на уволнителната заповед. Съдът е изложил съображения, че ако работодателят е действал добросъвестно, той е могъл да направи справка, ако и да се съмнява в декларираните и оповестени обстоятелства, свързани със синдикалното членство и заемания ръководен пост в СО от ищеца, така че да не допусне издаването на незаконосъобразна заповед за уволнение. Такава проверка обаче не е предприета, а е пристъпил направо към издаване на оспорената заповед за уволнение. След връчване на последната ищецът, при направено от ищеца искане за поискал отмяна на уволнителната заповед, на основание чл. 344, ал. 2 КТ, последният е представил и удостоверение изх. № 3/18. 02. 2022г., издадено от Председателя на С. С. в което е посочена конкретната дата на приемане на ищеца за член на СО, датата на избора му на председател на СО на териториален и отраслов принцип и утвърждаването с решенията на УС на синдиката, като заявеното общо оспорване на документа, без ангажиране на доказателства, че актът е с невярно съдържание, не е достатъчно за да опровергае установените по делото факти, че Д. Р. К. е избран на 01. 06. 2021г. за председател на СО „Образование и наука“- О. В. към Синдикат „Спартак“, изграден на териториален и отраслов принцип, поради което към 18. 02. 2022г. се е ползвал от защитата по чл. 333, ал. 3 КТ. Преди уволнението работодателят не е взел съгласието на синдикалния орган, поради което въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна на формално основание, поради което не се налага спорът да бъде разглеждан по същество.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС, или формулираният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които основания следва да бъдат надлежно обосновани.

В касационната жалба са формулирани седем въпроса, които нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те касаят фактите по делото, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и преценката на събраните по делото доказателства. Тези фактически въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на процесуалния представител на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които той счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, са относими към правилността и обосноваността на решението. Неправилността и необосноваността на съдебното решение /извън случаите на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“/, не са сред касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и съответно не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. При липса на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване не следва да бъде разглеждана и допълнителна такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение със сочената в изложението практика на Върховния касационен съд. За пълнота на изложението следва да посочено, че второто допълнително основание по поставените въпроси не е надлежно обосновано от касатора. С. Т. решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано с непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или с необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловени от промяна на обществените условия. Такива съображения липсват в изложението, а искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано само със съображения за липса на практика по повдигнатите въпроси, което обаче не води автоматично до прилагане на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това по приложението на чл. 333, ал. 3 КТ е налице трайна практика на Върховния касационен съд, която не се нуждае от промяна и според която с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган се приема, че стои по-високо в структурата на съответния синдикат и над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. От значение за предварителната закрила при уволнение е дали синдикалната организация е учредена на териториален, отраслов или национален принцип, съгласно устава й /по аргумент на чл. 333 КТ/ и дали съответният работник или служител е избран за председател или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган.

От съдържанието на обжалваното въззивно решение не се установява поддържаната от касатора очевидна неправилност на решението.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна по жалбата, сумата от 1 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба /половината от уговореното общо възнаграждение в договора за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор и за процесуално представителство/.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1500/25. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 20223100501861 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА Средно училище „Н. Й. В. , гр. Суворово, област Варна, да заплати на Д. Р. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 – адв. К. Г., сумата от 1 500 лв. - разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: