Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от

Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение от 13. 05. 07г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 643/06г., с което е отменен ДРА № 903/14. 07. 05г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Б.д, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С..

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 23, ал. 2,т. 13 и т. 17 и чл. 23, ал. 2,т. 10 от ЗКПО. Не е доказано реалното осъществяване на услугите от доставчиците "Интеримпекс 2000"-ЕООД с предходен доставчик "Форум импекс 21"-ЕООД и от ЕТ "Исти-Е. Д.". По отношение доставчика ЕТ "Видео-ДК-Д. К." неправилно съдът е кредитирал тройната ССЕ. Същата не установява редовно водено счетоводство. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Снегт"-ООД срещу ДРА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -

"Снегт"-ООД-гр. Б. чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред СГС е бил ДРА №

903/14. 07. 05г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Б.д, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С., с който е преобразуван финансовият резултат на ревизираното дружество за 2002г. със сумата от 15 000 лв. на осн. чл. 23, ал. 2,т. 13 и т. 17 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, представляваща непризнат разход по фактури, издадени от

"Интеримпекс 2000"-ЕООД с предмет "правни услуги" и "реклама"; преобразуван е финансовият резултат за 2003г. на осн. чл. 23, ал. 2,т. 10 от ЗКПО със сумата от 800 лв. по фактура, издадена от ЕТ "Исти-Е. Д." с предмет "транспортна услуга" и приложена касова бележка от ЕКАФП, нерегистриран по установения ред; отказано е право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ "Видео-ДК-Д. К.", за данъчния период м. януари 2003г. на осн. чл. 64, ал. 1,т. 2 и т. 6 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС.

СГС е отменил изцяло като незаконосъобразен ДРА, като е приел, че констатациите на данъчните органи относно липсата на начисляване на данъка в счетоводството на доставчика ЕТ "Видео-ДК-Д. К." и реалността на доставките са опровергани в съдебното производство чрез заключението на тройната ССЕ и представените ЕАД за внос. В. връзка с преобразуването на финансовия резултат за 2002г. и 2003г., съдът се е позовал на константната практика на ВАС, според която неоткриването на доставчика на декларирания данъчен адрес не е основание за непризнаване на разходи.

Решението на СГС в частта му, в която е отменен ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от

ЕТ "Видео-ДК-Д. К.", е правилно и законосъобразно. Не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на материалния закон.

Правилно съдът се е позовал на заключението на тройната ССЕ. Видно от същото, вещите лица са извършили проверка в счетоводството на доставчика по двете процесни фактури - ЕТ "Видео-А. М.", чийто правоприемник е

ЕТ "Видео-ДК-Д. К.". Установено е, че счетоводството е водено от Ф. "Веста"-София с адрес: ул. "Б. И." № 37. Установено е начисляването на данъка по сметка 4532 в кореспонденция със сметки 501 "Каса в лева", 411 "Клиенти", 702 "Приходи от продажби на стоки". Изготвена е и е подадена СД с вх. № 1900/14. 02. 03г. в ДП "Изгрев", като в същата са включени стойностите на сделките по процесните две фактури. Фактурите са вписани в Дневника за продажбите с поредни номера 6 и 8. Предмет на доставките са ламинирани талашитени плоскости - внос от Италия по ЕАД № 5103/4-3529/10. 06. 01г. и ЕАД № 5102/4-12880/29. 12. 00г., които са представени по делото. Плащането е извършено в брой срещу издадени финансови бонове от касов апарат № ДТ 098486 и инд. ном. ф. п. 03346286.

В частта по ЗКПО касационната жалба е основателна. За 2002г.

финансовият резултат на ревизираното дружество е увеличен със сумата от 15 000 лв. на осн. чл. 23, ал. 2,т. 13 и т. 17 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, представляваща непризнати разходи по фактури, издадени от "Интеримпекс 2000"-ЕООД с предмет "правни услуги" и "реклама".

От фактическа страна е установено следното: Според декларацията на управителя на

"Интеримпекс 2000"-ЕООД, дружеството не разполага с необходимите кадри за предоставяне на услугите, поради което е превъзложило извършването им на "Форум импекс 21"-ЕООД. Представени са два броя фактури, издадени от "Форум импекс 21"-ЕООД на "Интеримпекс 2000"-ЕООД и договор между двете дружества, според който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изготви бизнес-план по задание и да провежда всякакви консултации по кредитиране. "Форум импекс 21"-ЕООД не е открит в хода на ревизията на декларирания данъчен адрес. От страна на "Интеримпекс 2000"-ЕООД не са представени други документи, установяващи извършването на услугите и предоставянето им, съответно-приемането им от жалбоподателя. Жалбоподателят също не е представил доказателства, от които да се установи в какво се изразяват рекламните и правни услуги, от кого и как са изпълнени. Изводът е, че реалното извършване на услугите от "Форум импекс 21"-ЕООД не е доказано.

При така установената фактическа обстановка, правилно данъчният орган е отказал да признае разходите по фактурите. Налице е правното основание на чл. 23, ал. 2,т. 17 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО в редакцията към 2002г. Практиката на ВАС, на която се позовава съдът, вероятно е във връзка с приложението на чл. 23, ал. 2,т. 13 от ЗКПО, изискващ документалното доказване на разходите, но не и по приложението на т. 17 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО.

За 2003г. финансовият резултат на дружеството е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2,т. 10 от ЗКПО с разхода по фактура № 23 от 17. 08. 03г., издадена от ЕТ "Исти-Е. Д.". Доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес в хода на данъчната ревизия. Доказателства за реалното извършване на транспортната услуга-предмет на фактурата, не са представени. Установено е в хода на ревизията, че касовата бележка към фактурата е издадена от ЕКАФП, който не е регистриран и тази констатация не е опровергана в съдебното производство. При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно данъчният орган е отказал да признае разходите по процесните фактури на осн. чл. 23, ал. 2,т. 10 от ЗКПО, тъй като не са документално доказани

по реда, определен в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. В случая са нарушени изискванията на Наредба № 4/16. 02. 99г. за регистрация и отчитане на продажбите в търговските обекти, отм. ДВ, бр. 106/06г. и действаща към процесния период от време, относно регистрацията на ЕКАФП. Освен това, фактическите констатации, свързани с недоказването на реалността на услугата обосновават приложението на чл. 23, ал. 2,т. 13 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО.

С оглед на така изложените съображения, решението в частта му, в която е отменен ДРА относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2002г. и 2003г. с посочените по-горе разходи по фактурите, издадени от

"Интеримпекс 2000"-ЕООД и ЕТ "Исти-Е. Д.", като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Снегт"-ООД-гр. Б.. При този изход на делото, на Дирекция "ОУИ"-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата на "Снегт"-ООД-гр. Б. срещу ДРА за първоинстанционното производсво в размер на 264 лв. и разноските да се определят по компенсация. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение от 13. 05. 07г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 643/06г., с което е отменен ДРА № 903/14. 07. 05г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Б.д, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С.

,

относно

увеличения финансов резултат за 2002г. и 2003г. с разходите по фактури, издадени от

"Интеримпекс 2000"-ЕООД и ЕТ "Исти-Е. Д.

", а в частта за разноските за разликата над 1036 лв. и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на

"Снегт"-ООД-гр. Б.

срещу

ДРА № 903/14. 07. 05г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Б.д, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С.

,

относно

увеличения финансов резултат за 2002г. и 2003г. с разходите по фактури, издадени от

"Интеримпекс 2000"-ЕООД и ЕТ "Исти-Е. Д.

".

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

М.З.