Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ “Златовеска-Г. К.”, представен от адв. Н. Ш., срещу решение № 673/21. 03. 2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 2258 по описа за 2010 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 261001750/06. 08. 2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 731/30. 09. 2010 г. на Директора на Д”ОУИ” гр. П., в частта относно допълнително определения ДДС за довнасяне за данъчен период м. декември 2008 г. за сумата 20 965, 67 лв. и закъснителна лихва 3809, 02 лв. /за разликата до пълния размер на данъка 22 735. 96 лева и на лихвата до 4130, 64 лв. РА е отменен/ и относно за данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата 299, 06 лв. и лихва за забава от 42, 14 лв. /до пълния размер на данъка 348. 85 лева и на лихвата 49, 12 лв. РА е отменен/. Описателно се сочат трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса и неправилно прилагане на факторите по чл. 122, ал. 2 при определяне на данъчната основа. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА.
Ответникът по касация директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. П. при ЦУ на НАП отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от...