Касационното производство е образувано по жалба на С. М. С. срещу решение № 18/22г. на ВТАС, в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на РБ, за сумата над 2000лв. до 28000лв.- неимуществени вреди от образувано наказателно производство по ДП771/17г. по описа на РУ - Г. О, пр. пр. 2397/17г. на ГОРП за престъпление по чл. 343“б“, ал. 3 НК, което е прекратено с постановление от 14. 03. 19г., заедно със законната лихва от 14. 03. 2019г. до окончателното плащане.

От фактическа страна е установено, че на 13. 12. 17г., докато шофирал, ищецът бил спрян за проверка, но при извършения тест за наркотици, техническото средство отчело наличието на метаанфетамин. Извършен бил обиск и претърсване. На същата дата е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Била издадена заповед за задържане за 24 часа, но бил задържан само за 3 часа. Бил съпроводен до съответното място, където доброволно дал кръвна проба за химичен анализ. Не е бил привлечен като обвиняем, и не е била налагана мярка за неотклонение. Но е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и временно е иззето свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса за отговорността. Химическата експертиза е била изготвена на 06. 02. 2019г., като заключението било, че в кръвта на ищеца няма данни за употреба на наркотични вещества. С Постановление от 18. 03. 2019г. е било прекратено наказателното производство заради липсата на доказателства за извършване на престъпление.

Въззивният съд е приел, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от образувано наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, но от друга страна е приел, че ПРБ не носи отговорност за заповедта за задържане за 24 часа и наложената принудителна административна мярка- „временно отнемане на свидетелството за управление“. Поради това е присъдил 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият състав на ВКС намира следното: Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по - малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.

Поради изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения въпрос: Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки- „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б.“б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343“б“, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.

В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС. Нарушено е и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като химическата експертиза е била изготвена за срок повече от 1 година - необосновано дълъг срок за изготвяне на заключение и забавено правосъдие по причина в разследващия орган, заради липса на създадена организация. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели, страх от възможността да получи наказание, чувство за несигурност и притеснения от материални затруднения заради невъзможността да упражнява професия и да се издържа, накърнено е било чувството му за справедливост заради бавното правосъдие. От друга страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, заповедта за задържане под стража за 24 часа не е била изпълнена, преживените страдания не са били така интензивни, както когато е при повдигнато обвинение. Общата продължителност на производството е около 15 месеца. При тези обстоятелства, и с оглед на размера на средната работна заплата за страната към момента на увреждането, следва да се определи обезщетение в размер на 2000лв., от които 1000лв. за неразумен срок на производството.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 18/22г. на ВТАС в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: