Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно събрание на Р. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд от 18. 11. 2010 г. по гр. дело № 5731/2010 год., с което е отменено уволнението на Н. Ц. Г., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради закриване на част от предприятието със заповед № 433 от 31. 08. 2009 г. на главния секретар на Народното събрание, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши експертен сътрудник” в отдел „Парламентарна администрация и процедури” и Народното събрание е осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3037, 68 лв. за периода 17. 09. 2009 г. - 18. 01. 2010 г. със законна лихва, считано от 23. 10. 2009 г. до окончателното плащане.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за понятието лице по смисъла на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ и представлява ли ищцата такова лице и процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК с твърдение, че съдът е следвало да обоснове решението според доказателствата по делото. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответницата Н. Ц. Г. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че същото се обоснова с доводи за неправилност на решението, както и че поставените правни въпроси не дават основание за прилагане хипотезата на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е от значение за делото, с оглед приетото от съда, че ищцата е имала качеството на избран представител „пълномощник” по чл. 7, ал. 2 КТ да представлява общи интереси на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение при работодателя - ответник по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и в това качество тя е участвала в свикано със заповед на главния секретар на Народното събрание - Събрание на пълномощниците на работещите състояло се на 03. 06. 2009 г., поради което към датата на уволнението, същата се е ползвала от особената предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ - при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 - поради закриване на част от предприятието, работодателят може да уволни само след предварително, изрично дадено съгласие от инспектората по труда. Това обстоятелство не е било установено от ответника, чиято е тежестта за доказване, което е дало основание съдът да приеме уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени с произтичащите правни последици.

Чрез поставения правен въпрос жалбоподателят оспорва това качество на ищцата, установено с факта на участието й в Събранието на пълномощниците по представен списък към заповедта за свикване на събранието, в който същата е посочена на първо място. Въпросът не налага тълкуване на правната норма на чл. 7, ал. 2 КТ, ясна по съдържание, такова не е необходимо, тъй като няма непълнота на закона, приложен точно към установените по делото факти, което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 7а КТ не е предмет на спора и в този смисъл въпроса по приложението му е ирелевантен.

Процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, задължаващ съда да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона не е основание за селектиране на касационната жалба по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на правната норма има трайно установена съдебна практика, според която в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно -релевантни факти и посочва, кои факти намира за установени, и кои намира за недоказани. Мотивите на обжалваното решение отговорят в пълна степен на посочената съдебна практика. Жалбоподателят не поддържа необходимост от промяна на съдебната практика, което изключва хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.

Следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението е формално, тъй като не е мотивирано съобразно изискванията на т. 4 на ТР №/09. 02. 2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18. 11. 2010 г. по гр. дело № 5731/2010 год. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ