Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА КАРАГ. Б. при секретар М. А. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаП. Б. по адм. дело № 7102/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение №130 от 02.06.2021 г. на Административен съд - Сливен по административно дело №76/2021 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015 г. с изх. №01-6500/206-4 от 29.12.2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК.

Касаторът обосновава теза, че първоинстанционият съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 34, т.1 от Наредба № 7 от 24. 02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 (Наредба № 7). Счита, че относимата разпоредба е чл. 15, ал.1 от Наредба № 7, която сочи, че се подпомагат одобрените земеделски парцели, за които земеделските стопани са поели задължение да прилагат агроекологични дейности, т. е. парцелите следва да са одобрени и преминали административни проверки. Счита, че констатациите и заключението на прието по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза потвърждават, че за кампания 2015 г. с есенни зърнени житни култури е засята обща площ от 139,09 ха и те представляват 47,41 % от заявените и одобрени площи, поради което налага извод за правилно установени факти и приложен закон от административния орган и неправилно приложение на последния от съда.

Касаторът не сочи конкретни пороци на решението, които да свързва с касационното основание – съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска от съда, решението да бъде отменено, а оспорваното уведомително писмо потвърдено като законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото.

Ответникът – Ж. Г. не се явява и не се представлява. В писмен отговор процесуалният й представител – адв. Х. К. излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Сливен е извършил съдебен контрол на Уведомително писмо № 01-6500/206-4 от 29.12.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Същото е постановено по повод заявление от 21.04.2015 г. за подпомагане с УИН 20/100615/97725/66032 за кампания 2015 г. включващо и мярка 10 „Агроеколоия и климат“ по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение“ след извършен съдебен контрол по предходен административен акт, издаден по същото заявление - Уведомително писмо от 16.01.2019 г., което е отменено с съдебно решение на Административен съд – Сливен по адм. дело № 36/2019 г., оставено в сила с Решение №11060/13.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8305/2019 г.

С административния акт от 29.12.2020 г. настоящият касатор е отказал финансово подпомагане за кампания 2015 г. като е приел, че не са спазени изискванията за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност - засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски и ливаден блатар на минимум 50% от заявените за подпомагане площи и е установено, че засятата площ от кандидат, представлява 47,41 % спрямо общата одобрена площ от 293,4 ха по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващи видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение.

Съдът е приел, че оспорваното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган като се е позовал чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ и заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с която изпълнителният директор на Фонда е делегирал на своя заместник правата по издаване на всички уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.

Съдът е намерил за неоснователно твърдението, че новият административен акт противоречи на влязлото в сила съдебно решение на ВАС от 13.08.2020 г.

Съдът е счел още, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, но материалният закон е приложен неправилно. Посочил е, че в случая е приложим чл. 34, ал.1 от Наредба № 7, която предписва, че при управлението на агроекологични дейности по направлeние „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливадния блатар“ в обработваемите земи с орнитологично значение земеделските стопани следва да засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в минимум 50% от заявените по дейността площи, както и че по дело е установено че земеделският производител е изпълнил условието и е засял 154,58 ха от заявените 308,89 ха, което представлява 50,04 % от площите със зърнено-житни култури. Посочил е още, че едва с писмо то 19.05.2016 г. стопанинът е уведомен, че по мярка 10 са одобрени само 293,40 ха, а останалите 15,49 ха са неодобрени, но това не може да промени изводът че земеделският производител е спазил изискването на чл. 34, ал.1 от Наредба № 7, който административният орган е приложил неправилно. Извел е извод, че не е налице материалноправното основание по чл. 16 от Наредба № 7 за отказ за финансово подпомагане за кампания 2015 г, поради което оспорваният акт е незаконосъобразен и е отменил същия. Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът не сочи, в жалбата си, доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При липсата на конкретни доводи за наличието на този порок съдът, с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК, не дължи служебна проверка за допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Относно сочения порок неправилно приложение на материалния закон, настоящият съд намира:

Правилни са изводите на съда, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът пълно и точно е установил относимите факти, че Ж. Г. е регистриран земеделски производител, който е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ и 2015 г. е първа година от поетия агроекологичен ангажимент по направлението. Отказът за предоставяне на подпомагане е обоснован с неизпълнение на изискването по чл. 34, т.1 от Наредба № 7 за засяване и отглеждане есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски и ливаден блатар на минимум 50 на сто от заявените по дейността площи като се установява, че земеделският производител е засял и отгледал с есенници площи в размер от 50,04 % от заявените за подпомагане площи – 308,89 ха, но представляващи 47,41% от одобрените за подпомагане площи в общ размер от 293,4 ха с уведомително писмо от 19.06.2016 г.

Спорът между страните се свежда до това върху каква основа се изчислява необходимия минимум от 50 % от есенни зърнено-житни култури от заявените или от одобрените за подпомагане площи.

Органът застъпва становището, че процентът се изчислява само върху одобрените за подпомагане площи, докато съдът в решението си е обосновал извод, че поради късното одобрение на площите (едва през месец май 2016 г.), то не може да бъде приложено към заявените площи със заявлението от 2015 г. нито земеделският производител да съобрази настъпила промяна след подаване на заявлението и процентът следва да се изчислява към площта на земеделските парцели, която е декларирана в заявлението.

Изводът на съда е правилен, съответен е на доказателствата по делото и закона.

За да обоснове изводът си Административен съд – Сливен пълно и точно е установил фактите, като проверка е извършена и посредством съдебна експертиза, която потвърждава основния факт, че земеделския производител е изпълнил изискването за управление да е засял с есенни зърнено-житни култури 50,04 % от заявените за подпомагане площи със заявлението от 10.06.2015 г., поставило начало на административното производство по издаване на оспорения акт. Съдът подробно анализира приложимия закон – чл. 34, т. 1 от Наредба № 7 . В случая земеделският производител е заявил подпомагане за извършването на агроекологична дейност - поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение. В чл. 34, т. 1 – 3 Наредбата № 7 са посочени дейностите, които се извършват при управление на агроекологичните дейности по това направление, като съгласно т. 1, релевантна за настоящия казус, това е - засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи. Нормата сочи именно заявените площи, тъй като дейността по засяването на есенни зърнено-житни култури се извършва в началото на селскостопанската година (01.10), а заявленията за подпомагане се подават към средата й (пролетта на следващата календарна година) и земеделския стопанин не би могъл да съобрази поведението с административни или нормативни актове, издадени след приключването на периода, в който следва да се извърши съответната земеделска дейност. Следователно обоснован е изводът, че административният орган неправилно е приложил Уведомителното писмо от 19.05.2016 г. по отношение на заявлението за подпомагане за кампания 2015, подадено на 10.06.2015 г. Правилно съдът е посочил, че органът е следвало да съобрази, че към датата на подаване на заявлението през 2015 г. всички заявени за подпомагане земи са били част от специализирания слой на местообитанията на зимуващите видове гъски и следователно подлежат на подпомагане. В тази връзка не е нарушено и изискването на чл.15, ал. 1 от Наредба № 7. При безспорно доказано по делото засяване на 50,04 % от заявените за подпомагане площи, попадащи в специализирания слой, с есенни зърнено-житни култури, то изискването на чл. 34, т.1 от Наредба № 7 е изпълнено и не е налице материалноправното основание за отказ за подпомагане по чл. 16 от същата наредба.

Първоинстанционният съд в тълкуването си е съобразил логическата последователност на конкретната земеделска дейност, чието изпълнение се проверява и целта на закона, и е приложил правилно последния, поради което постановеният съдебен акт е правилен и обоснован и следва да бъде оставен в сила.

При този изход от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски се явява основателно и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ответника, направените по делото разноски. Последните са доказани с договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение за адв. К. в размер от 500лв, платени в брой при подписване на договора (л. 15 от делото).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №130 от 02.06.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело №76/2021 г.

ОСЪЖДА „Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. Ц. Б. III, № 136 да заплати на Ж. Г. от [населено място], общ Н. З. обл. Сливен, [улица], 500 лв. (петстотин) разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. К. п/ Полина Богданова