Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. В. срещу определение на Врачански окръжен съд № 103 от 24. 06. 2021 г. по ч. гр. д.№ 271/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Врачански районен съд от 14. 05. 2021 г. по гр. д.№ 1772/ 2021 г. и по този начин е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от частния жалбоподател против Н. С. Г. с искане за признаване за установено по отношение на ответницата, че при възникналия между тях спор на 17. 04. 2014 г. на входа на Съдебната палата в гр.Враца, не са присъствали и не са били очевидци лицата Х. К. Х. и В. И. С..

Жалбоподателят поддържа, че съдът постановил акта си без да обсъди доводите му и без да си направи труда да обсъжда представени от него решения на Върховния касационен съд /ВКС/ по приложението на чл. 303 ГПК. Счита, че въззивната инстанция неправилно квалифицирала искането му по чл. 124 ал. 4 ГПК, а не по чл. 124 ал. 5 ГПК. Сочи, че квалификацията на спорното право е служебно задължение на съда и че въз основа на твърденията му в исковата молба правилната квалификация е по чл. 124 ал. 5 ГПК. Поддържа, че има интерес от този иск, тъй като това би му дало основание да поиска отмяна на влязло в сила решение по реда на 303 ал. 1 т. 2 ГПК. Поради това счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол поддържа, че въззивният съд „ … се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с конституционни принципи на РБ, ЕСПЧ и отделни състави при ВКС“, както и че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретни въпроси не са формулирани, а са преповторени доводите в касационната жалба. Изложени са и твърдения, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е направил нужната съпоставка между хипотезите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 124 ГПК и е квалифицирал спорното право неправилно, игнорирайки обстоятелствената част на исковата молба.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

Гр. д.№ 271/ 2021 г. е образувано пред първоинстанционния Врачански районен съд по искова молба на Д. К. В. срещу Н. С. Г с искане за признаване за установено по отношение на ответницата, че при възникналия между тях спор на 17. 04. 2014 г. на входа на Съдебната палата в гр.Враца, не са присъствали и не са били очевидци лицата Х. К. Х. и В. И. С.. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че с влязла в сила присъда, постановена от Ботевградски районен съд по НЧХД № 737/ 2014 г., ищецът бил признат за виновен в извършване по отношение на ответницата на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 146 ал. 1 пр. 1 и 2 НК и му било наложено наказание „глоба“. Изложени са и твърдения, че присъдата е основана на лъжливи показания на лицата Х. Х. и В. С., дадени пред Наказателен съд. Според ищеца тези лица изобщо не присъствали на мястото на събитието, а пред съда дали показания като очевидци. Тъй като признаването му за виновен станало само с оглед неверните показания на свидетелите, ищецът поддържа, че има интерес да установи това по съдебен ред. Въззивният съд счел така предявеният иск за недопустим, като се мотивирал, че ищецът не е посочил претендираното от него установяване да е от значение за някакво гражданско правоотношение между страните или за отмяна на влязло в сила решение по граждански спор. Той целял отмяна на присъда, постановена по реда на НПК, което можело да стане само по реда на този кодекс, не на ГПК. Посочил още, че разпоредбата на чл. 124 ал. 5 ГПК изрично предвиждала при какви предпоставки е допустим искът за установяване на престъпно обстоятелство, нито една от които в случая не била налице. Нямало твърдения за наличие на свързано гражданско правоотношение между страните, а изрично посочената от ищеца цел на установяването била отмяна на влязлата в сила присъда. Дори свързано гражданско правоотношение между страните да съществувало, надлежният ред за установяване на лъжесвидетелстване бил по НПК, тъй като за възбуждането и развитието наказателно преследване срещу сочените като лъжесвидетели лица не съществували пречките по чл. 124 ал. 5 ГПК.

Така мотивираният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като във връзка с процесуалноправните разрешения на въззивния съд касаторът не е формулирал правен въпрос, по отношение на който да се провери налице ли е някое от допълнителните основания по т. 1 – т. 3 на посочената разпоредба. Той е изложил единствено твърдения, че постановявайки обжалвания от него въззивен съдебен акт, окръжният съд „ … се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с конституционни принципи на РБ, ЕСПЧ и отделни състави при ВКС“, както и че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретни въпроси обаче не са посочени, а съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, формулирането на правните въпроси по чл. 280 ал. 1 ГПК е ангажимент на касатора. Те не могат да бъдат формулирани от касационната инстанция, тъй като това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. ВКС би могъл само да уточни и прецизира въпросите, ако такива са повдигнати, но не и да ги формулира служебно. Поради това няма основание за допускане на касационния контрол по реда на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Няма такова основание и по твърденията за очевидна неправилност на обжалвания акт. Само от неговия прочит не може да бъде установен толкова тежък порок на определението, който да обоснове допускането му до касационен контрол по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Освен това жалбоподателят не сочи тази неправилност да се състои в друго, освен в неправилната съпоставка на разпоредбите на чл. 124 ал. 4 и ал. 5 ГПК и в неправилно квалифициране на спорното право по чл. 124 ал. 4 ГПК. Въззивният съд обаче не е квалифицирал иска по чл. 124 ал. 4 ГПК, той изрично е посочил, че връща исковата молба защото не са налице предпоставките по чл. 124 ал. 5 ГПК. Решаващите му мотиви са за това, че влязла в сила присъда може да бъде отменена само по реда на НПК, не и по реда на чл. 303 ГПК, който касае само влезлите в сила решения по граждански /не по наказателни/ дела. Тези мотиви са в съответствие с установената практика, поради което обжалваният акт не може да бъде окачествен като очевидно неправилен.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Врачански окръжен съд № 103 от 24. 06. 2021 г. по ч. гр. д.№ 271/ 2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: