Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба с вх. № 325578/08. 06. 2021 г. е поискано допълване на определение № 384/13. 05. 2021 г. по гр. д. № 4162/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на адв. П. А., осъществил на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) безплатно процесуално представителство и защита на ответника М. А. З.. Претендират се разноски в размер на сумата 5 000 лв.

В срока за отговор насрещната страна „С. Т“ ООД, представлявана от адв. В. Ч. е подала молба, в която е изложила доводи за недопустимост и неоснователност на молбата, а в условия на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С определение № 384/13. 05. 2021 г. по гр. д. № 4162/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 3545/05. 08. 2019 г., постановено по възз. гр. д. № 117/2020 г. на Апелативен съд – София, като съдът не се е произнесъл по искането за разноски, направено от ответника в отговора му на касационната жалба. За присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗА основания. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗА, от адв. П. А. на ответника М. З., изразяваща се в изготвяне на отговор на касационните жалби. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване.

В настоящия случай, адвокатското възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, за иска, предмет на касационното производство, възлиза на сумата 3 484. 28 лв., от който на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата дължими са 2 613. 21 лв. и в този размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор, разноските са дължими от касатора „С. Т“ ООД. Посоченият в договора за правна защита и съдействие размер на разноските (5 000 лв.) не обвързва съда, когато присъждането им се търси по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 384 от 13. 05. 2021 г. постановено по гр. д. № 4162 /2020 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., като:

ОСЪЖДА „С. Т“ ООД, ЕИК 106579822 да заплати на адвокат П. А. А. от АК - София сумата 2 613. 21 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.