Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на “Пласт колор” ЕООД, представено от адв. Г. Х., срещу решение № 293/05. 06. 2012 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 478 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 04001002612/12. 01. 2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с решение № 191/21. 04. 2011г. на директора на Дирекция “ОУИ” – В. Т. /сега дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ при ЦУ на НАП относно установените задължения за ДДС в размер на 70 217. 89 лева и закъснителна лихва в размер на 10 062. 76 лева заради отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено в данъчни периоди м. 01, 05, 06, 07, 09, 10 и 12. 2008 г. и от м. 01. 2009 г. до м. 04. 2010 г., както и относно увеличението на финансовия резултат по ЗКПО за 2008 г. с 4 651. 24 лева и определяне на корпоративен данък за 2009 г. в размер на 32 666. 36 лева и лихви в размер на 2 650. 32 лева. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за липса на реалност на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. Т. отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След...