Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по подадената от ЕТ "ИВ-91 М. П. - гр. П. касационна жалба срещу решение № 79 от 02. 06. 08г. на Окръжен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 216/07г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 24/26. 01. 06г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 157/30. 03. 06г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, съдът не е изпълнил задължителните указания в отменителното решение на ВАС и не е кредитирал както основното заключение на ССЕ, така и тройната експертиза. Неправилно е прието в мотивите на обжалваното съдебно решение, че тройната ССЕ не опровергава констатациите на органа по приходите. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище от процесуалния му представител юрк. Ц..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Окръжен съд - гр. В. Т. е бил
Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 24/26. 01. 06г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 157/30. 03. 06г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП. Същият е издаден в производство по чл. 129 от ДОПК по инициатива на органа по приходите във връзка със постъпила в отдел "Данъчен контрол" служебна бележка - вх. № 03-03/58/11. 01. 06г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения", според която след обработка на решение № 10878/06. 12. 05г. на ВАС във връзка с ДРА № 50/17. 05. 2002г., е установено, че са надвнесени следните суми - ДДС - 12 115. 88 лв. и лихви - 9 054. 34 лв. В мотивите на АПВ е посочено, че е налице надвнесена лихва в размер на 9 054. 34 лв. и задължение за внасяне на ДДС в размер на 2 358. 73 лв., върху която главница е начислена лихва в размер на 1118. 78 лв. Върху недължимо внесените лихви /
9 054. 34 лв./ е начислена законна лихва в размер на 1778. 97 лв. Извършено е прихващане със сумата от 5 580. 88 лв., представляваща ДДС по ДРА № 655/21. 09. 01г. и лихва в размер на 410. 75 лв., както и с ДДС в размер на 2358. 73 лв. по ДРА № 50/17. 05. 2002г. и лихва - 1118. 78 лв., както и с лихви по СД - 12/04. 09. 02 и 697/13. 01. 03г., след което е възстановена сумата от 1363. 49 лв.
С решение № 7388/10. 07. 07г., постановено по адм. д. № 1669/07г., Върховният административен съд, Първо отд. е отменил решение № 358/13. 11. 06г. по адм. д. № 358/06г. на ВТОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че констатациите в АПВ следва да бъдат оборени в хода на съдебното производство чрез представяне на съответните доказателства от страна на жалбоподателя. От друга страна, според съда, за да бъде кредитирано заключението на ССЕ е било необходимо същото да се изготви след проверка на данъчната сметка на ЕТ.
При повторното разглеждане на делото е допуснато изготвянето и е прието заключение от трима експерти в изпълнение указанията в отменителното решение на ВАС. След проверка на данъчната сметка тройната експертиза констатира следното: Правилно в АПВ е определен остатъкът от задълженията по ДРА № 655/21. 09. 01г. след частичната му отмяна с решение № 534/21. 11. 01г. на Регионалния данъчен директор - ДДС в размер на 5580. 88 лв. и лихва - 410. 75 лв. След извършената корекция на задълженията по ДРА № 50/
/17. 05. 2002г. с решение на ВТОС от 15. 04. 05г. по адм. д. № 588/02г., потвърдено с решение № 10878/06. 12. 05г. по адм. д. № 5737/05г. на ВАС, според експертизата няма задължение за внасяне на ДДС, а само задължение за лихва в размер на 586. 71 лв. Освен това, експертизата констатира прихващания на задължения по двата ДРА с ДРА № 655/21. 09. 01г., ДРА № 50/17. 05. 02г. и ДРА № 871/03. 09. 02г. и неправилно извършено прихващане с изтеглената от АДВ сума от 8630 лв., в резултат на което подлежи на възстановяване ДДС в размер на 1177. 05 лв. и сумата от 8 630 лв. със съответните лихви. За да отхвърли жалбата на
ЕТ "ИВ-91 М. П. - гр. П. и да потвърди АПВ, съдът е приел, че не следва да се кредитира заключението на тройната ССЕ, тъй като не е съобразена с изискванията на ЗДДС. След отмяната на отказан данъчен кредит по ДРА с влязло в сила съдебно решение, следва да се преизчисли резултатът за всеки един от данъчните периоди, а не от общата сума за внасяне, установена с ДРА, да се извади отказания данъчен кредит, отменен със съдебното решение. При така изготвената експертиза резултатите не са точни.
В заключението на тройната експертиза действително сумите на дължимия ДДС след частичната отмяна с влязло в сила съдебно решение на ДРА № 50/
17. 05. 2002г. не са преизчислени за всеки отделен данъчен период съобразно изискванията на чл. 77, ал. 1 от ЗДДС, като се вземат предвид и данните от подадените справки-декларации, съответно издадени ДАПВ. Независимо от това, тройната експертиза, както и първоначалната единична такава, която пък е изготвена за всеки отделен период при съобразяване с подадените справки-декларации, но без проверка на
данъчната сметка, се установява, че размерът на дължимия ДДС и лихвите по ДРА №
50/17. 05. 2002г. е неправилно определен от органа по приходите в обжалвания АПВ. Самият АПВ не съдържа в себе си мотиви, от които да се установи дали са взети предвид всички внесени суми от данъчно задълженото лице, в т. ч. във връзка с ДАПВ № 1488/24. 10. 00г., както и извършените прихващания с дължими лихви с ДРА №№ 655/21. 09. 01г., ДРА № 50/17. 05. 02г. и ДРА № 871/03. 09. 02г. Освен това, основната разлика между определената с АПВ сума за възстановяване и тази, определена в тройната експертиза, е свързана с това дали сумата от 9 054. 34 лв., посочена в АПВ е различна от сумата 8630 лв., за която в тройната експертиза се твърди, че е изтеглена от АДВ на 20. 06. 05г. Според констатациите на единичната експертиза, на 29. 06. 05г. по разпореждане на АДВ-Русе са внесени две суми - 6232. 77 лв. и 2821. 37 лв. При липсата на мотиви в АПВ за произхода на сумата от 9 054. 34 лв. е невъзможно да се прецени дали с този АПВ е извършено прихващане с неправилно определени задължения, каквито са констатациите на тройната експертиза или не. Изложеното, според настоящия съдебен състав, както и фактът, че единичната и тройна експертизи сочат суми за възстановяване много по-големи от възстановените с АПВ, обосновава извода за незаконосъобразност на АПВ. Тъй като по своето естество, това е акт, който не позволява определяне конкретно на сумата за възстановяване, т. е. постановяване на решение по съществото на спора, то съгласно чл. 160, ал. 3 от ДОПК, след отмяната му, преписката следва да се върне на компетентния орган по приходите за определяне отново на задълженията по ЗДДС и лихвите, съответно-на сумите за възстановяване, като се вземат предвид
ДАПВ № 1488/24. 10. 00г., както и извършените прихващания с дължими лихви с ДРА №№ 655/21. 09. 01г., ДРА № 50/17. 05. 02г. и ДРА № 871/03. 09. 02г. и внесените суми по разпореждане на АДВ.
Тъй като в чл. 160, ал. 5 от ДОПК се съдържа забрана за това актът да бъде изменян във вреда на жалбоподателя и съобразявайки обстоятелството, че производството по чл. 129 от ДОПК е започнало възоснова на служебна бележка
вх. № 03-03/58/11. 01. 06г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения", според която след обработка на решение № 10878/06. 12. 05г. на ВАС във връзка с ДРА № 50/17. 05. 2002г., е установено, че са надвнесени следните суми - ДДС - 12 115. 88 лв. и лихви - 9 054. 34 лв., АПВ следва да бъде отменен за разликата между посочените в служебната бележка суми и възстановената с АПВ, по отношение на която сума следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ за възстановяване. При този изход на делото, на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, представляващи депозити за вещи лица и адв. в.ие.
Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 79 от 02. 06. 08г. на Окръжен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 216/07г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 24/26. 01. 06г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 157/30. 03. 06г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП
, за разликата между посочените в
служебна бележка вх. № 03-03/58/11. 01. 06г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения"
суми като надвнесени и възстановената сума в размер на
1363. 49 лв.
ВРЪЩА
преписката на ТД на НАП - гр. П..
ОСЪЖДА
Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП
да заплати на
ЕТ "ИВ-91 М. П. - гр. П.
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
М.З.