Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. Ж. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] - С., против определение от 11. 01. 2011 г. по гр. д.№14408/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав.

Обстоятелствата по делото са следните:

С решение от 08. 10. 2010 г. по гр. д.№21274/2010 г. Софийският районен съд, 52 състав, е уважил предявените от Н. Г. П. от [населено място], област К., против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3, КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника по исковата молба [фирма] – С..

С определение от 14. 12. 2010 г., постановено в закрито заседание, въззивният СГС е указал на жалбоподателя да представи в седмичен срок документ за довнесена по сметка на СГС държавна такса по въззивната жалба в размер на 75 лева.

С определение 11. 01. 2011 г. по образуваното въззивно гр. д.№14408/2010 г. СГС, ІІ-Д въззивен състав, е върнал въззивната жалба, поради неизпълнение на указанията.

Срещу определението на въззивната инстанция от 11. 01. 2011 г. е подадена частна жалба от ответника по исковата молба и въззивник – [фирма] - С., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че в призовката, в която е отбелязано указанието за внасяне на допълнителна държавна такса на първо и съществено място е изведено като задължение, призоваването на за съдебно заседание на 03. 6.2011 г., което навежда на мисълта, че това е единственото съобщение в тази призовка, а накрая със съвсем дребен шрифт, почти нечетящ се, е съобщено за допълнителната държавна такса от 75 лева, и така написано това съобщение дава абсолютна възможност да не бъде въобще прочетено и видяно. И обречено на неизпълнение, което е единствената причина да не се плати исканата допълнителна д. т. Излага се, че въззивникът е действувал с пълна убеденост за платена вече държавна такса, както и че очакванията не са били за указания за внасяне на допълнителна такава, още повече, че се обжалва само част от първоинстанционното решение.

Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Ответниците по частната жалба не заявяват становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл. 274, ал. ал. 1 и 2 и чл. 275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна последните съображения:

Определението за Софийския градски съд е неправилно.

От съдържанието на подадената частна жалба е видно, че освен връщането на въззивната жалба е налице и обжалване на размера на определената от СГС допълнителна държавна такса. Действително освен насрочване на съдебното заседание за 03. 6.2011 г. съдът е указал на въззивника да внесе и допълнителна държавна такса в размер на 75 лева. Без значение е обстоятелството дали указанието за внасяне на допълнителна държавна такса е написано с дребен шрифт. Последният е четлив и е без значение обстоятелството дали страната е могла да прочете написаното в призовката. Съдът е допуснал обаче съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което е въвел в заблуждение въззивника. След като е приел, че е налице нередовност по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК то въззивната инстанция е следвало да приложи разпоредбата на чл. 262, ал. 1,, във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК и да укаже на въззивника да внесе допълнителната държавна такса, без да насрочва делото за открито съдебно заседание.

От друга страна, въззивната инстанция правилно е приела, че следва да се внесе допълнителна държавна такса в размер на 75 лева. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. Съгласно чл. 1 от посочената тарифа “По искова молба, насрещна искова молба и молба от трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева”. След като по настоящия спор са предявени четири обективно съединени иска, то държавната такса за първата инстанция е 200 лева, а дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба е 100 лева. От представеното по делото платежно нареждане е видно, че въззивникът е внесъл по сметката на СГС държавна такса в размер на 25 лева, или следва да внесе още 75 лева.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, обжалваното определение – отменено, а делото върнато на Софийският градски съд за продължаване на съдопроизводството. Въззивната инстанция следва да укаже повторно на въззивника за внесе допълнителна държавна такса в размер на 75 лева, и едва след изпълнение на указанията в срок да насрочи делото, а при неизпълнение - да върне въззивната жалба.

Водим от горните съображения и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 11. 01. 2011 г. по гр. д.№14408/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството, съгласно изложеното в мотивите на настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: