Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Спортно училище „Г. Б.”, [населено място], представлявано от директора П. А. Г. против решение № 1548/31. 05. 2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 1087/2009 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 246/14. 02. 2011 г. поради противоречивото разрешаване на въпроса за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195 ал. 1 КТ в обжалваното решение и в приложените към касационната жалба съдебни актове на Върховния касационен съд.

С атакуваното въззивно решение съдът, като е отменил решението на първостепенния Плевенски районен съд, е отменил заповед № РД-17-250/30. 06. 2009 г. на директора на спортното училище, с която на Б. К. Й. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В заповедта е посочено, че на 09. 06. 2009 г., по време на учебен час, Б. К. Й. /учител по математика/ е нарушил правата на Н. Г. Г. – ученик от VІІа клас – унижил е личното му достойнство, приложил е форми на физическо и психическо насилие спрямо същия ученик и го е отстранил от учебен част. Нарушенията са квалифицирани по чл. 187, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ вр. чл. 128, т. 4 и чл. 129 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета. Отразено е, че наказанието е наложено въз основа жалба от Ц. Т. Г. /майка на ученика Н. Г./, заведена с вх. № 998/11. 06. 2009 г., констативен протокол № 78/23. 06. 2009 г. на Р. на МОн – П., писмени обяснения от Б. Й. и заповед № 207/24. 06. 2009 г. на Р. на МОН – П..

Съдът е приел, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ и е уважил иска на Йорданов без да изследва законосъобразността на заповедта по същество. Съображенията са, че в заповедта не е посочен факта на нарушението, което е необходимо, за да може да се изследва, както осъществяването му в обективната действителност, така и неговата съставомерност по смисъла на КТ; няма препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението, който да е известен на наказания учител.

В решение № 2108/09. 01. 2007 г. на ІІІ ГО ВКС е прието, че в заповедта за дисциплинарно нарушение е достатъчно да са описани нарушенията според оценката на работодателя и да е посочена датата, на която са извършени; същественото с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ е работникът или служителят да е знаел фактическите и правни основания за уволнението си – именно тогава той може да осъществи ефективна защита на правата си, включително и по съдебен ред.

Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно това разрешение на повдигнатия въпрос.

То е съобразено и с принципните разрешения, дадени по реда на чл. 291 ГПК в множество съдебни актове на състави на Върховния касационен съд. Съгласно Р-1069-2010-ВКС-IV ГО и Р-642/12. 10. 2010-ІV ГО, задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В редица решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 291 е пояснено още, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.

Предвид дадения отговор по реда на чал. 291 ГПК се налага извод за мотивираност на заповедта, с която на Б. Й. е наложено дисциплинарно наказание. Описанието на нарушението в обсъжданата заповед като прилагане на форми на физическо и психическо насилие от учителя спрямо ученика, както и отстраняване от учебен част, е напълно достатъчно да инидивидуализира от обективна и субективна страна деянието. За наказания учител няма съмнение, че става реч за инцидент в час по математика на 09. 06. 2009 г., когато той е изгонил от час ученика Н. Г., като го е дръпнал за тениската и го избутал от чина. При това, заповедта за уволнение се основава на множество писмени документи – във всички тях, включително обясненията на учителя Б. Й. се описва една и съща фактическа обстановка. Необосновано съща така окръжният съд е приел, че документите, цитирани в заповедта не са станали достояние на служителя. Видно от писмените му обяснения, той е бил запознат с жалбата от майката на ученика, заповедта от инспектората на МОН за извършване на проверка, а констативният протокол от резултатите от нея са изготвени след разговор с учителя по направените оплаквания. Сам той не е отрекъл, че възпитателните мерки, които прилага, включително физически наказания, не се припокриват с тези, които изисква действащия ППЗНП. Физическото въздействие върху учениците според учителя се изисква за по-добрата атмосфера в класната стая и респекта, който те придобиват, поради което и не признава нормативната уредба, при която децата се „качват” на главата на учителите.

Спазени са и другите процедурни условия на дисциплинарното производство – работодателят е изискал писмени обяснения за деянието. Заповедта е издадена след като органът на дисциплинарна власт е взел предвид обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, обясненията на служителя, както и отношението му извършеното, както и тежестта на нарушението.

От събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, се установява, че фактите, въз основа на които е наложено наказанието, са се осъществили. Следователно, Б. Й. е уронил доброто име на предприятието, не е изпълнил законови нареждания на работодателя и на задълженията по чл. 129 от ППЗНП – да не прилага форми на насилие върху учениците и да не отстранява ученика от учебен час.

В заключение, заповедта за уволнение е законосъобразна.

Въззивното решение като неправилно следва да бъде касирано и спорът разрешен от касационната инстанция, като иска за отмяна на заповедта, с която на Б. Й. е наложено дисциплинарно наказание, се отхвърли. Ищецът /ответник по касационната жалба/ следва да заплати на противната страна всички сторени в инстанциите съдебно-деловодни разноски – общо 930 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 1548/31. 05. 2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 1087/2009 г.

и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ

иска на Б. К. Й. против Спортно училище „Г. Б.”, [населено място] за отмяна на заповед № РД-17-250/30. 06. 2009 г., с която на Б. Й. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

ОСЪЖДА

Б. К. Й. да заплати на Спортно училище „Г. Б.”, [населено място] сумата в размер на 930 /деветстотин и тридесет/ лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: