О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

гр.С., 26. 04. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 218/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 вр. ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. А. И. срещу определение на В. окръжен съд от 15. 03. 2011 г. по гр. д.№ 118/ 2011 г., с което е производството по делото е спряно до приключване на производството по ДП 1596/ 2010 г. на В. окръжна прокуратура.

Жалбоподателката поддържа, че не е имало основание за спиране на гражданското производство, тъй като наказателното не е обуславящо по отношение на релевантните за гражданскоправния спор факти и тъй като срещу нея няма повдигнато обвинение. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Жалбоподателката е приложила и изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, което обаче съдът не обсъжда, тъй като производството не е касационно. Преграждащите определения, които са постановени за първи път от въззивния съд, подлежат на обжалване пред ВКС на общо основание, съгласно чл. 274 ал. 2 от ГПК, а не по касационен ред по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Ответната по частната жалба страна – [община] – счита, че са налице основания за спиране на производството и моли определението, с което това е сторено, да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.

Гражданско...