О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 28. 04. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април април две хиляди и единадесета година в състав:
П
РЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
СТОИЛ СОТИРОВ
гр. дело №22/2011 година.
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] - Варна, посредством процесуалния му представител адв. Ц., против въззивно решение №1148/05. 10. 2010 г. по гр. д.№981/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., четвърти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №380/06. 02. 2010 г. по гр. д.№4606/2009 г. по описа на Варненския районен съд, осми състав, с което са уважени изцяло исковете на Й. К. Й. от[населено място] против [фирма] - Варна, с правно основание чл. 215 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 215 КТ. Изводите си съдът е обосновал с приложимостта на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в началната част на касационната жалба, се твърди, че хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, намира приложение в настоящия случай, като едно решение в този смисъл би допринесло за еднообразното тълкуване на закона и подзаконовите нормативни актове. Застъпва се становище, че настоящият казус е с широк обществен интерес.
Ответникът по касация – Й. К. Й., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че то не съдържа основание за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т. 1 от ТР №1/19. 02. 2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на изложението не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1, вр. 295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1148/05. 10. 2010 г. по гр. д.№981/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., четвърти състав, по касационна жалба, вх.№42553/29. 10. 2010 г., подадена от [фирма] – Варна, чрез адв. М. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: