Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК –[ЕИК], подадена чрез адв. Н. Ш, против решение № 2649 от 28. 12. 2015 г., постановено по адм. д. № 746/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16-1401469-091-01 от 02. 12. 2014 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност началник сектор „Ревизии" - възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 172/05. 03. 2015 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. П., с който на дружеството е начислен ДДС в размер на 1037, 43лв., с прилежащи лихви 121, 32 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г., в размер на 732. 70 лв., с лихви 50. 20 лева. Касаторът твърди, че решението на АДмС - Пловдив е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА, като бъдат присъдени направените от дружеството разноски.

Ответникът – Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 03. 04. 2017 г. от юрк.. П е депозирана писмена защита, в която се моли да бъде отхвърлена касационната жалба, излагат се доводи по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен...