Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна обжалва решение № 2625/10. 12. 2015 г. на Административен съд, гр. В. постановено по адм. дело № 622/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-25-1401820-091-01/07. 11. 2014г., потвърден с решение № 876/02. 02. 2015 г. при обжалването по административен ред.
В касационната жалба и допълнението към нея са изложени доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване на клаузите в договор за наем на недвижим имот от 01. 07. 2007 г. сключен между ревизираното лице [фирма] и [фирма], въз основа на което се приема за незаконосъобразно определянето на ДДС на основание чл. 130 ЗДДС за данъчен период м. 05. 2010 г. и корпоративен данък за 2010 г. по ЗКПО. Касаторът счита, че по силата на т. 6.1 от договора за наем за сметка на наемателя са всички извършени от него преустройства в наетия имот. На това основание приема, че в договора за наем е налице изрична клауза, която урежда режима на преустройствата в наетия имот и твърди, че като е приел противното, съдът е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото.
Поддържа, че нормата на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, според която датата на данъчно събитие е датата на фактическото връщане на актива, в случая е неприложима, тъй като са налице условията на чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС - договорът е за повече от 3 години. В този случай дори и да не е налице бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС, според касатора данъчното събитие се определя на основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС.
Като неоснователно се оспорва прието от съда, че...