Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. против решение № 903 от 19. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 793/2015 г. по описа на Административен съд – София област (АССО).

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като изложените съображения по същество сочат на оплакване за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практика на ВАС. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна по касационната жалба – директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София, чрез процесуален представител юрисконсулт П. И, оспорва същата като неоснователна. Моли решението на АССО да бъде оставено в сила, като на ОД на МВР – София бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 903/19. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 793/2015 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на Е. Г. М. против заповед № 517з – 2712/21. 08. 2015 г. на директора на ОДМВР – София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ)...