Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността – кмет на О. Г, подадена чрез процесуален представител адв.. Р, против решение № 37 от 20. 06. 2016 г. постановено по адм. дело № 53/2016 г. на Административен съд гр. С.. Със същото е отхвърлена жалбата й против Заповед № АК-03-1/28. 03. 2016 г. на Областен управител на О. С, с която е отменена Заповед № 0591/16. 03. 2016 г. за изземване на три държавни земеделски имота от ползващия ги без правно основание [фирма]. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и се претендират разноски.

Ответникът – Областен управител на област С., не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Заинтересованата страна – [фирма], чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – [фирма], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Силистра е била Заповед № АК-03-1/28. 03. 2016 г. на Областния управител на обл. Силистра, с която е отменена Заповед № 0591/16. 03. 2016 г. на вр. и. д. кмет на община Г., с която е било наредено изземване на три земеделски имота на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 6 от ЗСПЗЗ от ползващия ги без правно основание [фирма].

С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби и е спазена целта на закона.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са обосновани правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция.

Възраженията изложени от касатора са аналогични с тези направени в първоинстанционното производство. По тези оплаквания съдът е изложил самостоятелни мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Обосновани са изводите на съда относно компетентността на Областния управител на обл. Силистра, да се произнесе по подадената до него жалба срещу Заповед № 0591/16. 03. 2016 г. на вр. и. д. кмет на община Г.. Безспорно съгласно чл. 81 и чл. 93, ал. 4 АПК административните актове на кметовете на общини се оспорват пред Областния управител. По реда на чл. 97 от АПК Областния управител се произнася като по-горестоящ административен орган, независимо, че те не са в йерархическа зависимост помежду си. Същият постановява заповед само спрямо административни актове и то след като е надлежно сезиран по реда на АПК с жалба от засегнато лице, което има личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването или след подаване протест от прокурор, когато се касае за защита на обществен интерес.

П. З № 0591/16. 03. 2016 г. на вр. и. д. кмет на община Г. е административен акт и като такъв подлежи на обжалване пред областния управител, непосредствено по-горестоящ административен орган, поради което не е необходимо в ЗСПЗЗ изрично да е разписано това, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател.

Независимо от това и в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване по реда на АПК (чл. 93, ал. 4 АПК), предоставя право на избор на [фирма] дали да оспори издадената заповед по административен ред пред областния управител или да депозира своята жалба директно пред Административния съд.

Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционния административен съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода по спора, е основателно своевременно направеното и доказано с представения договор за правна помощ искане от заинтересованата страна за присъждане на разноски в касационното производство, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при липса на възражеиня за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на заинтересованата страна [фирма] следва да се присъди сумата от 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 20. 06. 2016 г., постановено по адм. д. № 53/2016 г. по описа на Административен съд гр. С..

ОСЪЖДА О. Г с административен адрес: гр. Г., ул. Витоша № 44, да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.