Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 514/29. 01. 2016г., постановено по адм. д. № 8694/2015г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта му, с която не е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-2210-1402438-091-01/20. 01. 2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта му, потвърдена и изменена с Решение 1094/23. 07. 2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. при ЦУ на НАП /ОДОП/. Със съдебното решение в обжалваната част е отменен РА в частта, с която са установени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на непризнати кредитни известия в размер на 11800 лв. и в размер на 71200 лв. по фактури издадени от [фирма] и получател [фирма] и е отменено Решение 1094/23. 07. 2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“, в частта му, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03. 2013г. в размер на 84 000 лв, както и в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като частично недопустимо и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението, в частта му, с която е отменено Решение 1094 / 23. 07. 2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, в частта му, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03. 2013 г. в размер на 84 000 лв е недопустимо, тъй като предмет на обжалване е ревизионният акт, а не решението на директора на дирекция „ОДОП”. Касаторът...