Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 100 от 25. 01. 2016 г. по адм. дело № 2890/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, 8-ми състав, В ЧАСТТА, в която по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03001814002722-091-001 от 05. 06. 2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 398 от 24. 08. 2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП в частта, с която на [фирма], представлявано от В. И. Д., са установени задължения за ДДС за д. п. м. 09. 2014г. в размер над 19 140, 64 лева със съответните лихви, както и в частта за разноските.

С влязло в сила определение № 5623 от 12. 05. 2016 г. по адм. дело № 3268/2016 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 100 от 25. 01. 2016 г. по адм. дело № 2890/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, 8-ми състав, в съответната отхвърлителна част и производството по делото в тази му част е прекратено.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В., излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно Административен съд - Варна е приел, че във фактури № 58/01. 09. 2014г. и № 59/13....