Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяД. П. по адм. дело № 7166/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „В. П. ООД, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя Й. Р., подадена чрез адв. И. срещу решение № 697 от 13.05.2021 г. постановено по адм. дело № 198/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „В. П. ООД, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя Й. Р., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 2, ет. 1, ап. 1, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000220001892-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 242 от 29.12.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че неправилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2013 г., съгласно чл. 78 ЗКПО и определените въз основа на това допълнителни задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2018 г. и лихви за забава. Касаторът поддържа, че по отношение на установените задължения по ЗКПО, съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза (СОЕ). Изложени са твърдения, че решението е неправилно и в частта, с която е потвърден обжалвания РА и е отхвърлена жалбата на дружеството против определения в РА данък върху добавена стойност за м. 10.2018 г. в размер на 29 337.45 лв., ведно с начислена лихва върху тази сума в размер на 5 615.31 лв., тъй като решаващият съд неправилно е приложил чл. 26, ал. 1 ЗДДС. В случая не е извършена продажба на части от сграда, а е прехвърлена собственост на 6 бр. апартаменти на техния ипотекарен кредитор, евентуално дължимият от задълженото дружество ДДС за тази сделка би следвало да се определя върху себестойността или пазарната оценка на тези прехвърлени апартаменти, а не върху размера на предоставения от получателя по сделката на трето лице паричен заем за тяхното ипотекиране, както неправилно се е мотивирал решаващия съд в оспорвания съдебен акт. В конкретния случай безспорно е налице извършена сделка „даване вместо изпълнение” за погасяване на чужд дълг, като в резултат на тази сделка, ревизираното дружество не е получило никакви парични средства, но безспорно е намалило своите собствени дълготрайни материални активи. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необсъждане на техни възражения и писмени доказателства, свързани с твърдения за неотчитане при определянето на пазарната оценка от експертизата по делото, на наложени ипотеки върху продадените 28 бр. апартамента през 2013 г. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане с конкретни указания, или съдът да се произнесе с решение по същество, като се отмени РА. Претендира разноски по делото.

Ответникът – Директорът на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП не дава становище по касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на постановеното решение и след осъществена служебна проверка по чл.218 и чл. 220 АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал. 1 ДОПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на спора пред административния съд е бил горепосочения РА, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 7 084.94 лв. главница и 4 683.16 лв. лихви за просрочие и за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 3 155.96 лв. главница и 483.95 лв. лихва за просрочие, както и задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 29 337.45 лв. главница и 5 615.31 лв. лихва за просрочие.

С решение № 697 от 13.05.2021 г. постановено по адм. дело № 198/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас е отменен РА № Р-02000220001892-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 242 от 29.12.2020 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на „В. П. ООД, са определени задължение за корпоративен данък за 2013 г. за размера над 6 721.41 лв., а именно за сумата от 363.53 лв. (7084.94 лв. - 6721.41 лв.), както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера над 4448.47 лв., а именно за сумата от 234.69 лв. (4683.16 лв. - 4448.47 лв.), както и в частта му, с която на „В. П. ООД, са определени задължение за корпоративен данък за 2018 за размера над 3117.71 лв., а именно за сумата от 38.25 лв. (3 155.96 лв. - 3 117.71 лв.), както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера над 480.69 лв., а именно за сумата от 3.26 лв. (483.95 лв. - 480.69 лв.) и е отхвърлена жалбата на „В. П. ООД, срещу РА № Р-02000220001892-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 242 от 29.12.2020 г на директор на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП в останалата му част. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2013 г. в размер на 6 721.41 лв., както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера на 4448.47 лв.

За да направи този извод, решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства, в едно с възраженията на дружеството и заключенията на вещите лица по назначената по време на ревизията експертиза и тази изслушана в хода на съдебното производство. Съдът изцяло е споделил мотивите на административния орган, че в случая се касае за сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, поради което е приложил разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, предприемайки действия с цел установяване на данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА до горепосочените размери съдът е кредитирал заключението по приетата комплексна съдебно-оценъчна и съдебно-счетоводна експертиза (КСОССЕ), като е приел, че финансовият резултат на жалбоподателя за 2013 г. следва да бъде преобразуван на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО в посока намаление със сумата от 722 856 лв. (разликата между определената от експертизата пазарна цена и продажната такава, отчетена в счетоводството като приходи от продажба - 782 636 лв. - 59 779.15 лв.), както и със сумата в размер на 4 589.39 лв., представляваща, съгласно заключението, отчетената данъчна загуба от жалбоподателя в годишната данъчна декларация за 2012 г., която данъчно задълженото лице има право да пренася през следващите 5 години до изчерпването й. В резултат на така извършената корекция на счетоводния финансов резултат на „В. П. ООД за 2013 г., са установени задължения за внасяне на корпоративен данък в размер на 6 721.41 лв., върху който, на основание чл. 175 от ДОПК във вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ във вр. чл.9 от ЗКПО се дължи лихва за просрочие в размер на 4 448.47 лв.

Относно определените задължения за ДДС за данъчен период м. октомври 2018 г., първоинстанционния съд е приел, че недвижимите имоти, предмет на изповядания от дружеството-жалбоподател договор с Нотариален акт № 83/25.10.2018 г., том XVI, с рег.№ 16293, дело 2494/25.10.2018г. на Нотариус, вписан под № 208 в регистъра на НК(л.246-248) са части от нови сгради по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС, тъй като към датата на разпореждането с тях те са били в степен на завършеност - груб строеж. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата е с дата на издаване - 10.10.2019 г., поради което е приел, че извода на органа по приходите, че не е налице освободена доставка по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС са правилни и обосновани. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби и въз основа на тях е направил извода, че липсата на получено плащане по процесната сделка, осъществена при условията на даване вместо изпълнение, е ирелевантно за дължимостта на ДДС по сделката. Съдът е приел, че прехвърленото право на собственост върху имотите е при условие даване вместо изпълнение по смисъла на чл.65 от ЗЗД и дължимата сума поради неизпълнение на паричното задължение на „А енд Е къмпани“ ЕООД по договора за паричен заем в размер на 90 000 евро или 176 024.70 лв., се явява цена за прехвърлените недвижими имоти и правилно органът по приходите е начислил дължимия от дружеството жалбоподател ДДС като включен в обявената стойност на сделката.

Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2018 г. в размера на 3 117.71 лв., както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера на 480.69 лв. За да достигне до този извод административният съд е съобразил изводи си за дължимия от ревизираното лице корпоративен данък за 2013 г. и данък добавена стойност за 2018 г., ведно със заключението на КСОССЕ. Въз основа на изложеното е приел, че финансовият резултат на дружеството за 2018 г. следва да бъде намален на основание чл.78 от ЗКПО с дължимия от него ДДС в размер на 29 337.45 лв. и с отчетената от дружеството данъчна загуба от 2014 г. до 2017 г. в размер общо на 382.49 лв., съгласно първия вариант на преобразуване на финансовия резултат, представен в заключението на експертизата. Решението е правилно, в обжалваната му част. По ЗКПО за 2013 г.:

Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необсъждане на техни възражения и писмени доказателства, свързани с твърдения за неотчитане при определянето на пазарната оценка от експертизата по делото, на наложени ипотеки върху продадените 28 бр. апартамента през 2013 г. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случай че страната по делото е считала, че заключението е необосновано, то е следвало след оспорването на заключението на първоначалната експертиза с оглед на доказване на твърденията си да поиска назначаването на разширена повторна оценъчна експертиза. Видно от протокола от о. с.з. на 15.04.2021 г. (л.383-391 по дело № 198/2021 г. на АС-Бургас), такова искане не е направено. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички направени възражения, касаещи спорът по делото, а именно дали са налице предпоставките за корекция на финансовия резултата на жалбоподателя за 2013 г. по реда на чл.16, ал.1 от ЗКПО и относно размера на определената от органа по приходите пазарната оценка на имотите, предмет на сделките за покупко-продажба, които дружеството-жалбоподател е изповядало през тази година.

Във връзка с определянето на пазарните цени на спорните апартаменти, съдът правилно е кредитирал заключението по СОССЕ. При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило факта, че продадените имоти през 2013 г. са били ипотекирани към момента на тяхната продажба. Вещото лице е определило пазарна стойност на всеки от продадените 28 бр. апартаменти през 2013 г., като е използвало сравнителен метод. Като пазарни аналози от вещото лице са ползвани извършените от ревизираното лице шест сделки за покупко-продажби на самостоятелни обекти в същата сграда за същия период 2013г., цитирани на стр.4 от РД. При определяне на пазарната стойност на всеки един от имоти вещото лице е използвало корекционни коефициенти, отразяващи тяхната площ и наличието на вещни тежести - ипотеки, за което е извършена справка в имотния регистър. По изложените съображения настоящият състав споделя извода на административния съд, че вещото лице е използвало сравнителни аналози на извършените продажби, които се доближават максимално до процесните обекти. По изложените съображения правилно е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА във връзка с определените задължения за корпоративен данък за 2013 г. за размера до 6 721.41 лв., както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера до 4 448.47 лв.

По ЗДДС за 2018 г.:

Изложените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно в частта, с която е потвърден обжалвания РА и е отхвърлена жалбата на дружеството против определения в РА данък върху добавена стойност за м. 10.2018 г. в размер на 29 337.45 лв., ведно с начислена лихва върху тази сума в размер на 5 615.31 лв., са неоснователни. Съдът правилно е приложил материалния закон и правилно е приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗДДС. По делото не е било спорно, че в случая е прехвърлена собствеността на 6 бр. апартаменти на техния ипотекарен кредитор. Дължимият от задълженото дружество ДДС за тази сделка правилно е определен върху размера на предоставения от получателя по сделката на трето лице паричен заем за тяхното ипотекиране. Правилен е изводът на съда, че поради неизпълнение на паричното задължение на „А енд Е къмпани“ ЕООД по договора за паричен заем в размер на 90 000 евро или 176 024.70 лв., тази сума се явява цена за прехвърлените недвижими имоти и върху нея следва да се начисли дължимия от задълженото лице ДДС като включен в обявената стойност на сделката.

Решението е правилно и по отношение на установените задължения по ЗДДС.

По ЗКПО за 2018 г.:

Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА по отношение на определено задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размера на главница 3 117.71 лв. и лихва за просрочие за размера на 480.69 лв. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. За 2018 г. органът по приходите е установил, че дружеството е декларирало положителен счетоводен финансов резултат в размер на 60 897.07 лв. За тази финансова година е пренесло загуба от минали години в размер на 60 897.07 лв. и е установило данъчен финансов резултат от 0.00 лв. и съответно не е определено задължение за корпоративен данък. Предвид изложените мотиви по ЗКПО за 2013 г., правилно е елиминирана декларираната от задълженото лице загуба от 651 052.46 лв. и е установен положителен данъчен финансов резултат, за 2018 г. приходните органи правилно не са признала пренасяне на загуби от минали години и правилно са установили положителен данъчен финансов резултат, за който се следва корпоративен данък. За да установи размерът на задължението за корпоративен данък, съдът правилно е съобразил дължимият корпоративен данък за 2013г. и данък добавена стойност за 2018г., ведно с заключението на КСОССЕ и правилно е намалил финансовият резултат на дружеството за 2018г. на основание чл.78 от ЗКПО с дължимия от него ДДС в размер на 29 337.45 лв. и с отчетената от дружеството жалбоподател данъчна загуба от 2014 г. до 2017 г. В тази връзка съдът правилно е кредитирал първия вариант на преобразуване на финансовия резултат на дружеството според заключението на експертизата.

По изложените по - горе съображения, решението на административния съд в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 697 от 13.05.2021 г. постановено по адм. дело № 198/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. И. п/ Станимира Друмева