Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Окръжен съюз на ТПК - [населено място], подадена от пълномощника адвокат С. Б., срещу въззивно решение №276 от 25. 11. 2011г. по гр. дело №15/2004г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1,т. 1,т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: възможно ли е да бъде придобита собствеността върху имот - кооперативна собственост, чрез давностно владение, както и дали ОС на ТПК-гр.Стара З. е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. ОС на ТПК. Правоприемството е факт по силата на §27 ПЗР ЗК и идентитетът е доказан в регистърното производство по ф. д.№247/1993г. По втория въпрос решението противоречи на решение №2597/2006г. по гр. д.№1920/2004г. на ВКС. В противоречие с практиката на ВКС е решен процесуален въпрос за това, дали е допустимо изменение на иска под формата на уточнение и отстраняване на техническа грешка в исковата молба. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът дали въззивният съд може да се постанови решение по нередовна искова молба или пък да постанови решение по непредявен иск. В разглеждания случай е налице нищожно, респ. недопустимо решение. Представени са съдебни решения.

Ответникът по касация КО „Р.”, [населено място], оспорва жалбата в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 175/2003г. по гр. д.№ 3134/2000г. на Старозагорския районен съд. Постановено е друго, с което е уважен предявеният от КО „Р.” срещу ОС на ТПК-гр.Стара З., иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на първи и втори етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица], построена в парцел ХІV, пл.№1761, с подробно посочване на помещенията, от които се състоят двата етажа, кадастрални номера и площ/, както и на границите на двата етажа. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение т. д.№499/2009г. на СТОС е прието за установено по отношение на настоящия ответник ОС ТПК-гр.Стара З., че ищецът КО”Р.” /преди ТПК”Ударник”/ е бил член на преустановилия дейността си през 1970г. ОС на ТПК-Стара З.. Процесният имот е част от сградата на Битовия комбинат [населено място], построен в парцел VІ, кв. 1, отреден за строеж на „Битов комбинат”, образуван от имоти на МНО, СП”Жилфонд” и частни физически лица. Отреждането на държавни имоти няма вещноправен ефект, поради което собствеността върху терена се е запазила в държавата. Строително разрешение е издадено на ОС на ТПК, [населено място], а сградата е била построена през 1964г. Оттогава ищцовата кооперация /правоприемник на ТПК”Ударник”/ е ползвала процесните два етажа за производствени нужди и извършване услуги на гражданите до 1970г.След прекратяване на ОС на ТПК през 1970г. тази част от сградата на битовия комбинат по силата на ПМС №16/1970г., Разпореждане №394/15. 08. 1970г. на КСК при МС, заповед №475/12. 02. 1971г. на Председателя на ЦС на ТПК и съставения въз основа на нея Акт за приемане и предаване на посочения недвижим имот от 28. 02. 1971г., е продадена по остатъчна стойност на кооперацията -ищец. Така тя е станала собственик на процесните два етажа от битовия комбинат.Налице е покупко-продажба на недвижим имот, съставлявал част от имуществото на прекратените и одържавени ОС на ТПК през 1970г. С ПМС №16/1970г. е предвидено прякото стопанско ръководство на ТПК да се поеме от ОНС, а на базата на ОС на ТПК към ОНС да се създадат единни стопански дирекции за ръководство на местната и кооперативна промишленост и услуги. Извършено е било цялостно одържавяване на имуществото на прекратените тогава ОС на ТПК. В случая процесната част от сградата е била освободена от одържавяване, тъй като се е ползвала от кооперация-член на ОС на ТПК за производствени и търговски нужди, съгласно чл. 9, ал. 2 ПМС№16/1970г. и чл. 4 и чл. 9 от Разпореждане №394/1970г. на КСК при МС. Страните по сделката са ЦС на ТПК като представител на прекратените и ликвидирани ОС на ТПК – продавач, и съответната потребителна кооперация, която е ползвала тази част от сградата за производствени и търговски нужди - купувач. Цената на сградата е нормативно определена – по остатъчната стойност по баланса, както и начинът на разплащане – внасяне по фонд „Развитие на кооперативната промишленост”. Имотите, които не са продадени по установения ред и са били в имуществото на прекратените ОС на ТПК, са били одържавени и включени в новосъздадените [фирма] към ОНС.В случая това е само четвъртият етаж на комбината, който е реституиран през 1992г. на основание §1 ПЗР ЗК. По легитимацията на ответника въззивният съд е приел, че той владее имота, без да е налице правно основание за това.Той не е възстановен кооперативен съюз по смисъла на §1 ДР ЗК /1991г./ и ПМС №192/1991г. и не е правоприемник на одържавения и прекратен през 1970г. ОС на ТПК [населено място]. В тази насока е зачетено решение №444/2010г. по гр. д.№403/2009г., ВКС, І г. о.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касатора въпроси дали може да бъде придобита собствеността върху имот - кооперативна собственост чрез давностно владение, както и дали ОС на ТПК-гр.Стара З. е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. ОС на ТПК, не обуславят крайното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1,т. 3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посочените нямат обуславящо значение за изхода на делото. То е обусловено от решаващите изводи на въззивния съд, че ищецът, който е възстановена кооперация по смисъла на §1, ал. 1 ДР ЗК от 1991г отм., е придобил правото на собственост върху процесните два етажа от сградата – битов комбинат през 1971г. на деривативно основание – чрез закупуване по реда на Разпореждане №394/1970г. и ПМС № 16/1970г., а не основание давностно владение. При това положение поставеният въпрос за придобиване на имот, кооперативна собственост, по давност, не е определящ изхода на делото, той не е предмет на изводите на въззивния съд и не може да обуслови касационно обжалване на решението. Вторият материалноправен въпрос – за легитимацията на касатора като възстановен кооперативен съюз по смисъла на ЗК от 1991г отм., също е ирелевантен за изхода на спора. Въззивният съд е приел, че ответникът владее имота и не е доказал наличие на правно основание за това. Допълнителният му извод, че съюзът не е правоприемник на прекратения ОС на ТПК – [населено място], а е регистриран като новосъздадена кооперация, използвайки наименованието „ОС на ТПК” и без членове от физически лица, каквото е изискването на Закона за кооперациите, няма решаващо значение за изхода на ревандикационния иск, по който е ответник. От друга страна даденото решение по този въпрос е в съответствие и с приетото по реда на чл. 290 ГПК в решение 43/2011г. по т. д.№495/2010г., ВКС, І т. о. и в решение №444/2010г. по гр. д.№403/2009г., ВКС, І г. о. С тях е възприето дадено разрешение на материалноправен въпрос, според което ОС на ТПК,гр.Стара З., регистриран през 1993г. не е правоприемник на преустановилия дейността си на основание ПМС №16/1970г. ОС на ТПК, [населено място], т. е. на ответника по настоящото дело е отречено качеството на възстановен кооперативен съюз.

Поставените процесуални въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Те са решени в съответствие с практиката на ВКС, в т. ч. и с приетото в т. 4 от ТР№1/17. 07. 2001г., ОСГК относно правомощията на въззивната инстанция, когато констатира нередовности на исковата молба. Въззивният съд е съобразил разясненията в цитираното ТР и с определение от 29. 06. 2011г. е оставил без движение исковата молба за уточняване отделните помещения, от които се състоят претендираните първи и втори етаж, по местонахождение, площ и граници. В изпълнение на тези указания ищецът е конкретизирал предмета на иска - посочил е отделните обекти, от които се състоят първоначално заявените два етажа, вкл. и по кадастрални схеми. Въззивният съд е приел, че макар след уточнението да е налице разлика в общата площ на двата етажа, то това не е изменение на иска, тъй като заявената с исковата молба претенция е за целия първи и целия втори етаж, т. е. става въпрос за един и същ недвижим имот, но конкретизиран по отделните обекти в него. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените процесуални въпроси са в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС. Предприетото конкретизиране предмета на делото, чрез индивидуализация на недвижимия имот, не представлява недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция, както и произнасяне впоследствие по непредявен иск. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. След като е налице задължителна практика на ВКС по поставените въпроси, която е съобразена от въззивния съд, то е неприложимо соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради значимост на правния въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице и предпоставки по т. 1 от ТР№1/2009г., ОСГТК за допускане касационно обжалване на решението поради вероятна нищожност на съдебния акт. Изложеното от касатора в касационната жалба относно вероятността решението да не е в действителност постановено от членовете на съдебния състав, участвали в заседанието, в което е даден ход на устните състезания, не може да бъде установено в производството по чл. 288 ГПК, поради наличие изпълнението на формалните изисквания на чл. 187, ал. 1 ГПК отм. и чл. 189, ал. 3 ГПК отм.,

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 8950 лева – възнаграждение за адвокат съгласно договор за правна защита №26259 от 31. 01. 212г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №276 от 25. 11. 2011г. по гр. дело №15/2004г. на Старозагорския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Окръжен съюз на Трудовопроизводителните кооперации”- [населено място], да заплати на КО „Р.”, [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 8950 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: