Производството е по чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 4406/02.05.2012г. от „ОС на ТПК”- Стара З., чрез пълномощника адвокат С. Б.. В нея се прави искане по чл. 250, ал. 1 и чл. 248 ГПК, вр. чл. 78 ГПК и вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 281т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи се, че съдебният състав не се е произнесъл по обективирани от касатора оплаквания, лишил е касатора от правото да се защити срещу нищожно, алтернативно недопустимо решение на въззивния съд. Иска се да бъде допълнено определение №263/2012г. по гр. д.№130/2012г., ІІ г. о. като се постанови допускане до касационно обжалване на въззивното решение - за разглеждане по същество на касационната жалба във връзка с изложените алтернативни оплаквания, сочещи за нищожност или за недопустимост на решението, каквото разглеждане не може да бъде извършено в закрито заседание съгласно т. 1 ТР№1/2009г., ОСГТК, вр. т. 10 ТР1/2001г. ОСГТК, ВКС. Иска се и изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските в размер на 8950 лева.

Препис от молбата е връчен на насрещна страна по реда на чл. 248, ал. 2, чл. 250 ГПК. В писмен отговор КО «Р.» оспорва молбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

С определение № 208/31.05.2012г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №276 от 25.11.2011г. по гр. дело №15/2004г. на Старозагорския окръжен съд и „Окръжен съюз на Трудовопроизводителните кооперации”- [населено място] е осъден да заплати на КО „Р.”, [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 8950 лева.

С ГПК /ДВ, бр. 50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. К. контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т. нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл. 280 ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно Р. №4/16.06.2009г.

С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. се е произнесъл по поставените от касатора въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Обсъдени са и сочените от касатора доводи за нищожност на съдебния акт - вероятността решението да не е в действителност постановено от членовете на съдебния състав, участвали в заседанието, в което е даден ход на устните състезания, като е прието, че такава не е налице, поради наличие изпълнението на формалните изисквания на чл. 187, ал. 1 ГПК отм. и чл. 189, ал. 3 ГПК отм., Разгледан е и въпросът за недопустимост на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му по непредявен, респ. недопустимо изменен иск. При това положение не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на определението, поради непроизнасяне по цялото искане на касатора. Останалите въпроси, поставени в молбата за допълване касаят касационното производство и основанията за касиране на едно допуснато до касационно обжалване въззивно решение, които не могат да бъдат разгледани по реда на чл. 288 ГПК в производството по предварителна селекция на жалбите. Те по съществото си са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК,тъй като касаят правилността на съдебното решение, възприемането на фактическата обстановка, обсъждане на събраните доказателства и допускане на съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доводите, че в производството по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски са неоснователни. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. След като касационната жалба не е допусната до разглеждане, то определението по чл. 288 ГПК е акт, с който приключва делото в настоящата инстанция, поради което следва да се присъдят и поисканите и направени разноски. Те са установени с договор за правна защита №26259 от 31.01.212г. /лист 41/ по пълномощно от 31.01.2012г. като изрично е посочено, че сумата е изплатена с оглед защитата пред ВКС. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното от КО «Р.» адвокатско възнаграждение. Размерът му следва да се съобрази с фазата на поризводството – по чл. 288 ГПК, разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, първоначално определена цена на иска от 32 334, 90 лева и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. При това положение и с оглед чл. 36 ЗА, възнаграждението следва да се намали до 3290 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на от „ОС на ТПК”- Стара З., чрез пълномощника адвокат С. Б. за доъплване на определение № 208/31.05.2012г., постановено на гр. д.№ 130/2012г. на ВКС, ІІ г. о. като неоснователна.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК определение № 208/31.05.2012г., постановено на гр. д.№ 130/2012г. на ВКС, ІІ г. о., В ЧАСТТА за разноските като:

ОСЪЖДА „Окръжен съюз на Трудовопроизводителните кооперации”- [населено място], да заплати на КО „Р.”, [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 3290 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.