Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. от гр. С. чрез адв. П. срещу решение N 2819 от 10. 06. 2011 год. по адм. дело N 6047/2010 год. на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК. По подробно развити в жалбата съображения изтъква, че неправилно съдът не е приел доводите му за нищожност на оспорената заповед поради липса на надлежно упълномощаване. Алтернативно касационният жалбоподател излага съображения за необоснованост на решението, тъй като в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че имотът попада в реализирано мероприятие съгласно отреждането на ОУП и ЗРП на местността и е изцяло застроен. Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед на кмета на Столична община - район „Витоша”.
Ответникът – кметът на Столична община - район „Витоша”, редовно призован, не се явява и представлява. В представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – Б. С. Н., И. Б. С., П. Н. П., Н. А. П., М. А.а Влъчкова, Н. Я. Л., В. К. Л., Е. Т. М., Х. В. М., А. В. Р., Й. С. И., П. С. П., С. А. Ц., И. В. Т., К. С. Ц., М. Д. Т. и А. С. Д., редовно призовани, не се явяват и представляват и не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалноправните норми и съдопроизводствените правила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на А. Г. П. от гр. С. против заповед N РД-09-194 от 29. 06. 2010 год. на кмета на СО-район „Витоша”, с която е одобрено решение N 11 по протокол N 10 от 04. 06. 2010 год. на комисията за определяне на свободните от застрояване площи. С цитираното решение целият претендиран за възстановяване имот на жалбоподателя – бивш имот пл. N 40049, к. л. 592, м. Бояна по плана на гр. С., с площ 1411 кв. м., е определен като застроен изцяло и попадащ в границите на реализирано мероприятие – правителствен обект „Р. Б.”.
За изясняване на въпроса каква е застроената и незастроената част от имота по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, съдът е допуснал заключение на съдебно-техническа експертиза. От нея е приел за установено, че процесният имот попада в урбанизирана територия с предвидено отреждане парцел II – Mинистерски съвет – кв. 269а. Приел е също така, че имотът е застроен изцяло, като в него има реализирано мероприятие по озеленяване – осъществен парк с дървесна и тревна растителност и алеи, с поставени осветителни тела до алеите. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, съгласно което озеленяването и предназначението на имота, за което е отреден – „Р. Б.” е изпълнено и към настоящия момент съществува като такова относно ПИ N 40049. По изложените съображения и като е анализирал разпоредбата на пар. 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, административният съд е счел, че процесният имот се явява застроен изцяло с извършено благоустройствено мероприятие – озеленяване. Мотивиран по този начин, е направил извод, че заповедта на кмета на общината, с която е утвърдено решението на комисията, е законосъобразна.
Оспореният съдебен акт е правилен. Административен съд София-град е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и допълнението към нея, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не бил съобразил оплакванията на А. П. относно липсата на валидно оправомощаване от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с негова заповед N РД-02-14-461 от 26. 08. 2003 год. Последната, както се установява и от нейното съдържание, разписва правилата и процедурата за определяне на застроена площ на сградите, етап от която е одобряването със заповед на кмета на общината на решенията на техническата служба. Както процедурата, така и редът за оспорване на въпросните заповеди по административен ред не са променени и към настоящия момент, следователно персоналните промени в ресорното министерство не налагат преиздаването на заповедта, в какъвто смисъл са съображенията на касационния жалбоподател. Решаващият състав се е позовал на т. 1.10 от горната заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и на заповед N РД-09-3439 от 18. 06. 2008 год. на кмета на Столична община за делегиране на правомощия по одобряване на решенията на съответните технически експертни съвети, като е направил верен извод, че оспорената заповед на кмета на СО-район „Витоша” е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност.
Неоснователен е и доводът в касационната жалба за необоснованост на решението, изразяващо се в това, че съдът неправилно е приел, че процесният имот попада в реализирано мероприятие съгласно отреждането на ОУП и е изцяло застроен. От изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, безспорно се установява, че процесният имот е част от парцел II, кв. 269а, който е отреден за Министерски съвет. Наред с изложеното, установява се също така, че мероприятието е било реализирано и представлява „Р. Б.”. Доводите на касационния жалбоподател, че в случая липсва регулационно предвиждане за обект Министерски съвет нямат отношение към преценката за законосъобразност на оспорената заповед на кмета на Столична община – район „Витоша”. Това е така, тъй като (както е изтъкнал в мотивите си и първоинстанционният съд) в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единственият релевантен въпрос е този, касаещ наличието на строежи върху терена на подлежащата за възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия, като без значение за настоящия спор е въпросът за законосъобразността на отреждането на терените за Министерски съвет.
Оплакванията в касационната жалба, че в частта от имота, която попада върху дървесна и друга растителност, липсват извършени строителни дейности, които да са пречка за възстановяване на имота, са несъстоятелни. По смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ при дефиниране на понятието „строеж” като такъв са определени и благоустройствените мероприятия, като в случая такова мерорпиятие е реализирано и съществува в обхвата на територията на „Р. Б.”, както правилно е приел и Административен съд София-град.
Наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт и във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че след като процесният имот е част от комплекс "Бояна" - стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VІІІ Сектор "Държавно управление", т. 2. 4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20. 07. 2009 г., приложими в случая са чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ, според които земите по ал. 2, 3 и 4 са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Другояче казано, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на кмета на Столична община, на основание чл. 143, вр. с чл. 228 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, А. Г. П. следва да бъде осъден на заплати на Столична община разноски по делото в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение N 2819 от 10. 06. 2011 год. по адм. дело N 6047/2010 год. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА А. Г. П. със съдебен адрес: гр. С., ул. „Траянови врата” N 20, ап. 16, чрез адв. П., да заплати на С. О., гр. С., ул. „Московска” N 33, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. П. Т.П.