Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. И. З., срещу решение № 2884/16. 12. 2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3383 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №[ЕИК]/04. 07. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В.. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Отрича установеността на предпоставките по чл. 163а ЗДДС за обратното начисляване на ДДС, тъй като придобитата от него стока по фактура №[ЕИК]/22. 10. 2012 г. не притежава характеристиките на стоките по приложение № 2 към глава XIXa. Настоява, че полученото по фактура № 194/01. 10. 2012 г. е било предназначено за последващи облагаеми доставки и основаният на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС отказ да се признае упражненото по нея право на приспадане на данъчен кредит е неправомерен. Отправя упреци към извършената от съда преценка на доказателствените средства, както и към разпределянето на доказателствената тежест.Иска отмяна на решението и на РА, а еевентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - В. не изразяват становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт е извършена корекция на декларирания от [фирма] резултат по ЗДДС за данъчен период м. 10. 2012 г. от данък за възстановяване в размер 36 201. 21 лева на данък за възстановяване в размер 1 017. 88 лева....