О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1878 гр.София, 14.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 4209 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на П. Г. П., чрез адвокат И. Т., срещу решение № 623 от 14.05.2024 г. по в. гр. д.№ 2923/ 2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 1779/21.04.2023 г. по гр. д.№ 10190/2022 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на П. Г. П. против УМБАЛ„С. Г. ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, да се признае за незаконна и отмени Заповед № 163/10.05.2022 г. за уволнението на П. Г. П., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за възстановяването му на заеманата длъжност „Лекар по дентална медицина, орална хирургия“.

Касационната жалба съдържа доводи, че решението е неправилно поради нарушение с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, по въпросите: 1. „Длъжен ли е съдът да провери извършен ли е подбор с участието на всички надлежни лица според законовите критерии и въз основа на действителните качества на участващите при наличието на изрично оспорване на служителя в този смисъл?“ 2. „При оспорване на констатациите в протокола за извършения подбор следва ли работодателят да установи чрез пълно главно доказване, че в задължителния подбор са участвали всички служители на една и съща длъжност или с идентична трудова функция, както и обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на служителя?“ 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните?“ Според касатора, решението е очевидно неправилно поради явна необоснованост на мотивите и нарушаване правилата на формалната логика.

От УМБАЛ„С. Г. ЕАД, представлявано от изпълнителния директор чрез адвокат Б. Д.-Н. от АК – Пловдив, е постъпил писмен отговор, в който подробно оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски по делото.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Лекар по дентална медицина, орална хирургия“ по трудов договор в УМБАЛ „С. Г. ЕАД, прекратен със Заповед № 163/10.05.2022 г. поради съкращаване в щата. Съдът е установил, че въз основа доклад на началника на Клиника по лицево-челюстна хирургия е издадена заповед за съкращаване на една щатна бройка от нейната структура, считано от 01.05.2022 г., назначена е комисия и е извършен подбор между шест лица на същата длъжност, за което е съставен протокол от 26.04.2022 г. Съобразявайки изводите на вещото лице за разликата между лекари по дентална медицина със специалност „лицево-челюстна хирургия“ и „орална хирургия“, въззивният съд е приел, че е налице надлежно проведена процедура по чл.329 КТ. След като работодателят е спазил изискванията на чл.333 КТ и е извършил подбор по чл.329, ал.1 КТ, уволнението е законосъобразно.

При така изложените мотиви от въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на негов работник или служител с предизвестие по реда на чл.328, ал.1 КТ. Мотивите и диспозитива на обжалваното решение изразяват волята на съда при решаване на правния спор и съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. От данните по делото не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, за да се приеме явна необоснованост на мотивите поради нарушаване на съдопроизводствени правила от решаващия състав и правилата на формалната логика. Не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита, във връзка с извършения подбор между служителите със специалност „Орална хирургия“ в Клиника по ЛЧХ. Съставеният за провеждане на подбора протокол от 26.04.2022 г. удостоверява спазването на определените в закона и възприети от работодателя критерии за оценка на всички лицата на длъжност „Лекар по дентална медицина, орална хирургия“, въз основа на които е бил определен съответният брой точки за всеки служител. При оспорването на протокола за подбор, съдът е изследвал дали съвпадат основните трудови функции на лицата, заемащи съкращаваната длъжност „Лекар по дентална медицина, орална хирургия“, като изрично е посочил, че работодателят е предприел съкращаване на една щатна бройка в структурата на Клиника по ЛЧХ измежду служителите на тази длъжност, която според съдебно-медицинската експертиза има съществени различия с лекарите по „Лицево-челюстна хирургия“. Изложените оплаквания в изложението, че съобразявайки заключението на вещото лице, въззивният съд неправилно прави разграничава лекарите със специалност „Орална хирургия“ и „Лицево-челюстна хирургия“, с оглед изпълняваните от тях дейности, по своята същност представляват оплакване срещу фактическите и правни изводи в решението, т. е. доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не обосновават допускане по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че също не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Първите два формулирани въпроса не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй не са разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитирана от касатора, че съдът не следи служебно за това, извършен ли е подбор и не може да проверява служебно неговата законност. Ако уволнението се оспорва поради неизпълнение на задължението за извършване на подбор или поради ненадлежното му извършване, съдът е длъжен да провери извършен ли е подбор с участието на всички надлежни лица според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците (решение № 404 от 06.01.2014 г. по гр. д.№ 1968/2013 г., ІV г. о.). В случая, обаче, въззивният съд е установил, че работодателят е упражнил правото си на подбор, но се оспорва надлежното му извършване, поради което той е изследвал дали в подбора са участвали всички служители на съкращаваната или несъществено различаваща се длъжност и спазени ли са законовите критерии при преценката на действителните качества на участниците. Изводите на съда, че в подбора са участвали всички лекари със специалност „Орална хирургия“, чиято длъжност се съкращава и която има съществени различия от специалистите по „Лицево-челюстна хирургия“, също не са в противоречие с цитираното съдебно решение, в което се приема, че работодателят не е длъжен да доказва липсата на достатъчна степен на сходство между трудовата функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите извън засегнатите от съкращението, т. е. даденото разрешение на първия въпрос е в съответствие с практиката на ВКС.

Отговор на втория поставен въпрос е даден в ТР № 3 от 05.01.2012 г. по тълк. д.№ 3/2011 г., на ВКС, ОСГК, в което се приема, че при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност, което подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При задължителност на подбора, обаче, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В случая, въззивният съд приема, че с нарочна заповед на изпълнителния директор са определени критериите за подбор, методиката за оценяване и реда на осъществяването на подбора, а крайният извод се обосновава с формирания сбор на дадените оценки от конкретните показатели относно квалификацията и нивото на изпълнение на работата на служителите, които критерии подлежат на съдебен контрол при проверка за законосъобразност на уволнението. Преценката на съда се основава на конкретните данни по делото, установени с писмените доказателства и потвърдени от разпитаните свидетели, въз основа на които е достигнал до решаващия извод, че приетите оценки обективно съответстват на законовите критерии и действителните качества на служителя. Тежестта на доказване на законността на уволнението е на работодателя, а с оглед осъщественото съкращаване в щата, според мотивите на съда, не се констатират пропуски в проведената процедура от работодателя. При тези съображения на въззивната инстанция, вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касация в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Формулираният въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните също не обуславя допускане на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е обуславящ, но даденото разрешение от въззивния съд не противоречи на установената съдебна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1/2000 г., ОСГК, която приема, че предметът на въззивното обжалване се определя както от оплакванията и доводите на въззивника, така и от изложените доводи и съображения от въззиваемия. Задължението за съда по чл.12 и чл.235 ГПК е за произнасяне по предмета на спорното право, така както е очертан пред първоинстанционния съд, след обсъждане на доказателствата по делото, доводите, исканията и правните възражения и на двете страни, а не само на въззивника. В съответствие с разясненията по ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д.№ 706/2017 г., ІV г. о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр. д.№ 3871/2016 г., ІІІ г. о., въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, като е изложил собствени мотиви относно релевантните факти по свое вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост. В този смисъл, несъгласието на касатора с фактическите констатации и изведените въз основа на тях правни изводи, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по същността си те представляват съображения за неправилност, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

От УМБАЛ„С. Г. ЕАД, чрез адвокат Б. Д.-Н. от АК – Пловдив, са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 26.09.2024 г. и доказателства за изплащане на сумата от 1900 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 623 от 14.05.2024 г. по в. гр. д.№ 2923/ 2023 г. на Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на УМБАЛ „С. Г. ЕАД, ЕИК 115576405, чрез адвокат Б. Д.-Н. от АК – Пловдив, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.