О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 212София, 18. 05. 2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 1609 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№3410/22. 02. 2021г. (с дата на пощенското клеймо 18. 02. 2021г.), подадена от О. В, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. С. Ц., срещу решение №49, постановено на 08. 01. 2021г. от Варненския окръжен съд, ГО, II въззивен състав по в. гр. д.№2915/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Д. Й. Й., „е О. В не е собственик на ПИ с идентификатор. .........., находящ се в [населено място], СО „З.“, с площ от1100 кв. м., с номер по предходен план. ...........

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1.

Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материално-правни въпроси, които са обусловили правните му изводи относно основателността на иска:

1.Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство;

2.За земите, в това число тези, находящи се в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и върху които държавата запазва правото си на собственост съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, произтича ли същото по...